— От днес ти си първожрец на Господаря Вземедушец сред орките. Не ме разочаровай, иначе ще последваш участта на предшественика си.
Сетне лорд Дакавар обърна гръб на орките и изчезна заедно с ужасните си скуайъри така, както беше и дошъл.
Малкият дракон Вилхелм искрено се радваше на гостите си и непрекъснато бърбореше, разказвайки им за това как успял да убеди майка си Клара да им помогне. Особено много се радваше на Алекс, който считаше за най-добрия си приятел, тъй като пръв му се бе притекъл на помощ. Дракончето постоянно идваше при момчето и се закачаше с него, полека захапвайки крака му или пък гушейки се в него.
Това развесели Алекс, който от самото начало бе харесал животинката. Младежът обаче се почуди на нещо:
— Защо, когато първия път се видяхме, не ми каза нищо?
Дракончето го погледна дяволито:
— Не си ме питал — а после отиде да поиграе и с Клаус. Джуджето бе върнало самообладанието си, но постоянно повтаряше:
— Кой би повярвал, че ще се озова в драконово леговище.
— Това е гнездо, а не леговище! — възмути се Вилхелм.
Лиянна бе запленена от малкото люспесто същество и постоянно го следваше, за да го погали. Дракончето полека разперваше малките си криле и се оставяше да го чешат от вътрешната им страна, която бе нежна и чувствителна.
В това време Роло погледна през ръба на гнездото и каза:
— Имате ли си идея на каква височина сме?
— Приблизителна — отговори Клаус. — Три километра.
— Как го изчисли — зяпна Алекс, който също бе погледнал навън и видя, че земята долу му изглежда като на географска карта.
— Знам на кой връх сме — Орловия Нокът — обясни джуджето. — Но не знаех, че на него има драконова бърлога.
— Гнездо! — обидено поясни Вилхелм отново. Сетне се обърна към чешещата го Лиянна и се озъби: — По-леко!
Елфата се усмихна и започна да гъделичка дракончето в основата на крилете му.
— Ау — засмя се то и се загърчи. — Престани!
Лиянна обаче бе напипала слабото място на създанието и продължи да го гъделичка, докато дракончето не падна по гръб и не започна през смях да се моли:
— Милост!
— Не съм предполагал, че ще видя дракон в такова положение — промълви Клаус. — Гледам и не мога да го повярвам.
Алекс наблюдаваше ситуацията развеселен, когато Роло се приближи до него.
— Хмм, извинявай, искам да ти кажа нещо — морякът изглеждаше притеснен.
— Кажи — момчето се обърна към него усмихнато. — Някакъв проблем ли има?
— Не — бързо отговори Роло. — Това, което направи с еликсира. Даде ми го целия… благодаря ти.
Алекс беше учуден.
— Естествено, че ще ти го дам — сви рамене той. — Не беше добре и имаше нужда от него. Какво друго да направя?
Роло погледна към облаците, които бяха в общи линии до гнездото.
— Как да ти кажа… родителите ми бяха търговци и постоянно пътуваха. Нямал съм много приятели и след като блатните духове ги погубиха, нещата не се промениха за добро. Мисълта ми е… — Роло се поколеба. — За пръв път някой прави нещо за мен, без да му е платено или да очаква нещо в замяна.
Алекс се умълча за миг, сетне отвърна:
— Там, откъдето идвам, не бях лишаван от нищо, но… бях не по-малко чужд, отколкото съм тук. Разбираш ли… — сега бе ред на Алекс да се поколебае. — Аз израснах при чичо си, далеч от мястото, където съм роден и никога не ме приеха за свой, а и аз не бях. Никога не съм имал приятел, с който да… — младежът преглътна — … да се поразходим, да идем на кино или на дискотека — момчето се усети, че говори непонятни за моряка неща. — Както и да е. Просто нямах приятели.
В един миг и двамата се загледаха в облаците.
— Аз се отнасях лошо с теб, Алекс — призна накрая Роло. — Извинявай!
— Не се притеснявай за това — усмихна се момчето и сложи ръка на рамото му. — Не се сърдя.
— Елфата е права за теб, Алекс. Ти си много добър човек. Приятели?
Роло протегна ръка към него.
— Приятели! — кимна момчето и двамата си стиснаха ръцете.
В този миг зад тях падна една умряла крава.
— Аа! — Лиянна се стресна и отскочи назад, а Вилхелм се изправи и изписка.
— Мамо!
И наистина миг по-късно червеният дракон кацна в гнездото и започна да се храни с животното, което бе пуснал, като внимателно отделяше най-вкусните части за сина си, който от своя страна лакомо захрупа.