В този миг храстите пред тях се разтвориха и на пътя им с тропот се появиха двама въоръжени с копия кентаври — момчето нямаше как да обърка вида на снажните същества, съчетаващи в себе си телата на здрав мъж до кръста и вран кон нататък. Зад тях леко пристъпяше приказно красив, бял еднорог със златиста грива и излизащ от челото сребърен рог. На гърба на благородното животно седеше елф, облечен в сребърни доспехи — почти като на самия Алекс.
— Виж ти, виж ти — каза елфът, — принцеса Лиянна благоволи да се завърне в родината си. И то с гости, както мога да видя.
— Принцеса?! — Мисълта, която мина като светкавица през мозъка на Алекс излезе като въпрос от устата на шокирания Роло.
Двамата младежи зяпнаха, потресени от обрата на събитията, а Клаус седна на земята, хвана се с две ръце за главата и процеди:
— О, Господи.
— А — насмешливо каза елфът, — виждам, че ти дори не си казала на приятелите си дребната подробност за твоята отговорна позиция в общността ни. Е, скъпа ми сестрице, скромността ти е похвална, но за сметка на това неуместна и дори бих казал обидна, предвид, че единият от приятелите ти — той погледна строго Алекс или по-скоро доспехите му — носи такава ценна реликва — погледът му се спря на меча — даже няколко такива.
— О, я стига, Рианн. — Елфата изглеждаше крайно раздразнена. — Предупредих и теб, и татко, че съм решила да обиколя Ралмия и че никой няма да ме спре.
— Да, и татко ти каза поне да изчакаш пълнолетието си. — Рианн театрално вдигна ръце. — Уви, твоето юнашко сърце не изтрая и ти тръгна по дивите чукари на Планината — сам-самичка и невъоръжена.
— Не можете да ме държите в кафез! — възрази принцесата. — А и както виждаш, аз си намерих приятели и закрилници.
— Без съмнение. — Рианн скочи от еднорога и подигравателно, но грациозно се поклони на Алекс, Роло и Клаус. — Толкова ви благодаря, че сте опазили лудата ми сестра най-вече от самата нея.
Сетне се обърна към Лиянна:
— Татко ще се радва да те види, мила. — И след като задържа погледа си върху Алекс добави: — И ще е прелюбопитен да разбере откъде си намерил нашата Броня на Сребърната луна. Другите спокойно могат да си тръгват.
— Където е Алекс, там съм и аз — възрази Роло.
— Аз не тръгвам наникъде — настоя и Клаус, което предизвика изненадани погледи у другите.
Всъщност джуджето бе свършило своята работа, превеждайки ги през Планината! Защо би останало с тях?
— Ами можем да ви накараме да преосмислите позициите си… — Погледът на Рианн светна заплашително и кентаврите надигнаха копията си.
— Те са мой гости, братко — махна с ръка Лиянна и кентаврите свалиха оръжията.
Елфът се обърна учуден към сестра си и сложи ръка на сърцето си:
— Възхитен съм от вас, сестрице. Едва си идвате и вече провеждате преговори с дипломатическите гости от съюза на джуджетата трапери, морските разбойници и малолетните рицари — обирджии на елфически брони.
— Първо плавам по реки, а не морета и второ, аз не съм разбойник, а честен моряк — избухна Роло, сетне попита: — И, ъъ, как разбра, че се занимавам с пътувания по вода.
— Само моряците си слагат кърпи на главата — хладно отвърна Рианн, но в това време Алекс извика, не по-малко ядосан от приятеля си:
— Не съм откраднал нищо! — Момчето бе потръпнало от обидата на елфа — Архимагът Санарос ми даде бронята!
Рианн го погледна потресен:
— Дал я е на теб?! — Сетне вдигна очи и изрецитира любимата поговорка на Роло — Не се бъркай в делата на магьосниците, защото те са тайнствени и опасни хора.
После елфът килна червенокосата си (като на сестра му) глава и попита Клаус:
— А ти джудже? Кой си всъщност? Древният крал Митраир, върнал се да крачи по земята?
— Аз съм си джудже трапер, както каза — отговори Клаус. — И бих се върнал в Планината, но там в момента бушуват бури и не е здравословно. Затова с радост бих приел изненадващата покана на още по-изненадващата принцеса.
Рианн отметна глава и се засмя звънко:
— Ето някой с чувство за хумор. Е, джудже, а и вие — елфът се обърна към младежите, — храбри рицарю на архимага и, хъмм, честни моряко, добре сте дошли на гости на принц Рианн и принцеса Лиянна.
Сестра му изсумтя.