Отвсякъде се разнесоха ръкопляскания и Алекс леко се притесни, след което го изпълни непознато, топло чувство. У дома в Хадънсвил никой никога не го бе поздравявал така. За пръв път откакто Санарос му бе дал непобедимите доспехи, Алекс отново се почувства — макар и в по-малка степен — уверен, че това, което прави има смисъл и не е някакъв странен сън, от който всеки миг ще се събуди.
До него Роло също се посмути и започна да се оглежда нервно — и за него цялото това внимание беше непривично. Клаус обаче им изшътка авторитетно:
— Я се поизпъчете малко!
След като аплодисментите позаглъхнаха, крал Арлеанн Трети продължи:
— От разказа на своята дъщеря обаче чух най-интересни и причудливи новини. Чух, че Перлата на Феникса отново е в Ралмия.
Полянката се разшумя, отвсякъде елфите и кентаврите започнаха тревожно да си шептят.
— Научих, че и младия рицар, известен като Алекс, е изпратен от архимага Санарос като спасител, който трябва да намери скъпоценността. Това е благородна мисия без съмнение и ни дава надежда, че Санарос не е забравил своя дълг към Ралмия, както мнозина смятат.
Един кентавър излезе напред:
— Санарос плю на Ралмия! От години той не излиза от своя замък! Няма избор на нов крал! Санарос е узурпатор, криещ се зад лъжи и легенди за пророчества и прокълнати!
Част от площада екна одобрително, друга възрази. Преди да настане какофония, Арлеанн вдигна ръка и накара мнозинството да замълчи:
— Нека сър Алекс каже какво наистина се е случило.
Алекс се притесни силно, но Клаус го побутна напред и момчето след прокашляне започна:
— Първо искам да ви кажа, че архимага Санарос е, ъмм, добър човек. Той обаче е зазидан в замъка си. Прокълнатия е направил заклинание, което не му позволява да излезе навън.
Тълпата се умълча, стъписана.
Крал Арлеанн се намръщи.
— Това, което казваш, е много сериозно. Считаше се, че замъка на Върховния Крал на цяла Ралмия има непобедима защита и не може да се омагьоса отвън.
— Прокълнатия е успял — убедено отвърна Алекс. — Аз… ъъ… как да кажа, бях призован с магия от земи, извън пределите на Ралмия.
Мълчанието стана още по-тежко. Алекс си даде сметка, че досега бе разкрил истината за произхода си само на най-близките си приятели. Разбира се, елфите и кентаврите наоколо не бяха глупаци и стопроцентово се досещаха, че той е отнякъде много далеч, но го възприемаха като нарочен от Санарос воин и не задаваха много въпроси, но сега, когато и те разбраха, че е пришълец от друга земя? Дали щяха да го приемат?
— Архимага ме натовари със задачата да открия Перлата — продължи притеснено Алекс. — И аз ще направя каквото е във възможностите ми, за да не се проваля.
Кралят се облегна назад. Погледът му се спря задълго на Алекс, а когато заговори, гласът му звучеше по бащински загрижен:
— Архимагът ти е дал могъщи оръжия, за да се справиш, а виждам, че си успял да намериш и съюзници по пътя, но дори и с Меча на Дракона и Бронята на Сребърната Луна, задачата ти е нелека. Кентаврите прорицатели ме тревожат с лоши вести. Прокълнатия се раздвижва и неговата сянка замъглява всичко. Птиците ми носят злокобни слухове, казват, че силует на рицар, не от тленния свят, ги хвърля в ужас и сковава всичко живо. Казват, че лорд Дакавар отново броди в земите на живите.
— Проклятие — изръмжа Клаус, — дано да не е вярно.
— Но и в най-мрачните времена има капка надежда — каза кралят. — Ние ще те снабдим с провизии за дългия и тежък път, сър Алекс, и ще се молим късметът да ти се усмихне. А днес забрави за грижите и се усмихни, тъй като дъщеря ми ще изпълни танца на Пълнолетието, на който ти ще имаш уникалната възможност да присъстваш, докато приятелите ти ще отдъхват с вкусни гозби заедно с останалите ми поданици. А сега е време за тържество!
След тези думи на полянката бяха донесени маси, отрупани с плодове и зеленчуци, носени от яки кентаври.
— Съжалявам, но в нашите земи не се яде месо — обясни елфическият крал. — Затова пък с удоволствие пием мляко.
Вечерята продължи дълго и Алекс имаше чувство, че в нея взема участие цялото кралство. Удивително обаче, никой не се буташе, блъскаше и пререждаше, за разлика от коктейлите на чичо му Бърнард, където знайни и незнайни люде се ръгаха с лакти за някой сандвич. Плодовете на елфите бяха невероятно вкусни, свежи и сочни и момчето изяде голямо количество от тях. Същото сториха Роло и Клаус, макар джуджето да мърмореше, че няма „мръвчица“.