По някое време се стъмни и месечината изгря на небето. Алекс слушаше с интерес една от историите на Роло как уловил петметрова есетра, когато от нищото се появи принц Рианн.
— Ела, о, храбри рицарю — каза той с лека ирония, след което продължи по-сериозно. — Сестра ми би искала да присъстваш на танца й, а аз не бих искал да я разочароваш.
Момчето кимна:
— И аз самия не го искам — отвърна малко дръзко Алекс и последва принца из криволичещи между дърветата пътеки, които го изведоха на друга поляна, огряна от лунната светлина.
Тревата бе дъхава и мокра от странна сребриста роса. Лиянна стоеше облечена в странна премяна, накичена с венец от горски цветя. Щом видя Алекс, тя се усмихна и приближи до него:
— Благодаря ти, че дойде.
— Аз… — понечи да каже момчето, но тя вече се отдалечаваше, отивайки до баща си, който стоеше в страни от тях, заедно с майка й и един престарял кентавър със сребърна флейта. Арлеанн вдигна ръка и когато я свали, кентавърът долепи флейтата до устните си и започна да свири приказно красива омайна мелодия.
— Сега ще видиш силата на елфите, човече — прошепна принц Рианн. — Ще бъдеш един от малцината от твоя род, имали такава възможност.
Лиянна започна да танцува в такт с мелодията, първоначално по-бавно, а сетне по-бързо и по-бързо, изпълнявайки странни акробатични движения. Тялото й оставяше светещи линии — сребърна магия във въздуха.
Алекс стоеше зяпнал от възхита и не бе единственият.
— Великолепна е — прошепна Рианн, красивото му елфическо лице изразяваше пълно възхищение.
Крал Арлеанн и съпругата му се прегърнаха, горди с чедото си, а цялата поляна засия от танца на елфическата принцеса.
Тя приближи баща си с грацията на кошута и целуна ръката му, а той вдигна жезъла в другата си ръка и я благослови. Подир това Лиянна прегърна майка си — всичко това танцувайки — и получи целувка по челото.
Младата елфа елегантно коленичи пред свирещия кентавър, сетне направи няколко превъртания и пръстите й се докоснаха с тези на Рианн. Той й кимна окуражително, а лицето му изразяваше безрезервна братска обич, която принцът през цялото време бе прикривал с насмешливото си поведение.
Миг по-късно Лиянна се озова пред Алекс. Дъхът на младежа секна. Той искаше да каже много неща, да я поздрави, да коленичи… но елфата прекъсна всичко с един простичък въпрос:
— Обичаш ли ме, човешко дете? — Лунната светлина я озаряваше от главата до петите, червената й коса приличаше на огън около красивото лице, а тялото й бе като изваяно от слонова кост.
В този миг Алекс разбра. Чувството, което бе тлеело от самото начало в сърцето му, лумна като пожар в гърдите и извади дълго напиралите да излязат думи:
— Обичам те — каза той просто.
Лиянна приближи устните си до тези на момчето и за миг двамата се сляха в едно. Когато приказната целувка свърши, секна и мелодията на кентавъра.
— И аз те обичам — отвърна елфата. — И няма значение какъв си като раса или от кое селение идваш.
— Аз… — заекна Алекс.
— Нито има значение аз каква съм — прекъсна го отново Лиянна. — Важното е, че се обичаме. И аз никога няма да те оставя. Тръгвам с теб към Храма на Оракула и отвъд, към Перлата на Феникса.
В небето изтрещя гръм и изневиделица заваля дъжд.
— Щеше ми се да не бе давала това обещание, мила — чу се гласът на крал Арлеанн. Старият елф бе приближил двамата млади незабелязано. — Но дадената дума е хвърлен камък, а изборът ти на годеник, и може би партньор в живота, е изцяло твой. Все пак — Арлеанн вдигна ръка, — преди да тръгнеш, искам да приемеш подаръка на твоя брат.
Принц Рианн застана до баща си и измъкна изпод плаща си дълъг златист лък и колчан със стрели.
— Изковах го за теб, сестрице — каза младият елф. — Той никога няма да те изостави. Нито пък ще пропусне. Надявах се да си остане декоративна вещ в дома ти, но не било така писано.
— А що се отнася до теб — принцът погледна Алекс и се намръщи, — не смей да разочароваш сестра ми!
— Той няма да го стори — обади се изненадващо майката на Лиянна. — Мога да позная истинската любов и тя пламти в очите му, както и в тези на моята малка сърничка.
— Нека съдбата бъде благосклонна към вас — каза крал Арлеанн. — А сега отивайте да празнувате. Сигурен съм, че приятелите ви чакат — и устните на краля елф се разшириха в окуражителна усмивка.