През тези дни Роло и Алекс подновиха тренировките си по фехтовка. Откакто бяха се видели с Клаус, двамата не бяха имали възможност да се упражняват и Алекс бе позабравил някои от основните стойки и хватки, поради което в първата тренировка безпомощно махаше с меча си насам-натам, докато Роло обикаляше около него като оса и току го бодваше по бронята. Не след дълго обаче момчето си спомни наученото и по време на учебните им битки морякът можеше само да бяга — влезеше ли в близък бой чудодейните свойства на Меча на Дракона изхвърляха сабята от ръката му.
В това време Лиянна се наслаждаваше на новия си лък, който подобно на оръжието на Алекс, имаше магически свойства и стрелите му винаги поразяваха целите, независимо дали бяха празни кратунки или листа в близките дървета.
В един от последните дни преди да настъпи дългоочакваната аудиенция при Оракула, Алекс и Роло отново тренираха. Беше привечер и отделни снежинки прехвърчаха във въздуха. Лиянна и Клаус ги гледаха отстрани — Лиянна стоеше, стискайки палци за любимия си, докато джуджето ровеше в странния си инструмент оръжие, за който почти бяха забравили.
Роло бе решил на всяка цена да си върне изгубеното предимство от последните няколко двубоя и скачаше на върха на акробатическите си възможности, търсейки начин да измори Алекс и да го накара да направи грешка. Обаче, уверено в способностите на меча и доспехите си, момчето никак не бързаше и помахваше с острието само колкото да накара моряка да заотстъпва и да се изнерви.
Дуелът вървеше с доста променлив успех — нерядко Меча на Дракона профучаваше опасно до моряка и само мълниеносните му кълба напред или назад го спасяваха от обезоръжаване. От друга страна на няколко пъти Роло успяваше да докосне с острието си доспехите на Алекс, което винаги дразнеше младежа и го караше да напада не особено обмислено, правейки грешници, които пък бяха шансът на моряка.
Увлечени в битката помежду си, а Лиянна — в гледането й, тримата не забелязаха нещо, което Клаус улови случайно. Джуджето смазваше нещо по своето особено оръжие, когато погледът му се вдигна и видя нещо странно.
Четиримата провеждаха тренировките в покрайнините на селото, за да не правят впечатление на местните и оттам имаха изглед към един много висок хълм.
Сега Клаус видя, че там е застанал човек — или поне нещо, подобно на човек, не можеше да се каже със сигурност, тъй като вече се смрачаваше, а и бе доста далече. Виждаше се обаче, че фигурата на странника е висока и наметната с дълго черно наметало, а от главата му излизаха подобни на рога израстъци.
Внезапно джуджето усети как го полазва хлад и от устата му се изтръгна вик:
— Хей!
Алекс и Роло спряха битката си, а Лиянна подскочи стресната.
— Какво? — попита морякът.
— Там — джуджето посочи с пръст, но когато останалите обърнаха очи в указаната посока, на върха на хълма нямаше никого.
— Имаше някой — прошепна Клаус, — кълна се.
— Сигурна съм — кимна меко Лиянна, — може би е горския преследвач?
— Убеден съм — поклати глава джуджето — защото някак си го усещах по същия начин. Но… не му е чиста работата.
— Важното е, че сега го няма — сви рамене Роло и внезапно вдигна свалената си сабя, спирайки я под носа на Алекс — а ти губиш, — ухили се морякът.
— Ъъ, не е честно — възрази Алекс, — аз бях спрял битката.
— Фатална грешка — изцъка с език Роло, — но вече става късно. Време е да се прибираме.
И наистина бе прав, беше се смрачило съвсем.
Когато се прибраха в хана, лорд Дакавар отново се изкачи на хълма, а червените му очи проблеснаха злобно в хладната нощ.
Срещата с Оракула
В следващите дни мрачният силует на лорд Дакавар, не се появи и Алекс и приятелите му забравиха за инцидента. Накрая настъпи и моментът, в който Алекс трябваше да се яви пред Оракула. Тръгнаха по-рано, тъй като през нощта бе валял сняг и ходенето бе по-трудно. Града на Пророците обаче бе наблизо и четиримата не бяха особено изморени, когато пристигнаха пред високия Храм.
— Само един може да влезе — високомерно каза старият жрец.
— Естествено! — изсумтя Алекс. — Те само ме придружават. Да не би и затова да се плаща?
Жрецът не обърна внимание на заяждането на младежа, а просто отвори металната врата. Момчето погледна за последно приятелите си и целуна Лиянна, която му прошепна: