Момчето потърка лампата и зачака. От нея полека се разнесе облак дим, в който се оформи нещо като прозорец, от който го гледаше Санарос. Архимагът изглеждаше остарял и уморен. Лицето му бе изпито, а под очите му имаше дълбоки сенки, като от постоянни грижи.
— Алекс, момчето ми — каза той със слаб глас и лицето му се озари от неуверена усмивка, — толкова се радвам да те видя. Какво става? Изпълни ли заръката ми? Стигна ли Града на Пророците?
— Да, архимаг Санарос, говорих с Оракула. Перлата на Феникса се намира на място, наречено Града на Раците. Аз отивам да я взема и да ви я донеса.
Лицето на стареца грейна.
— Браво, момчето ми, браво — каза той и въздъхна, — ти си едничкият лъч надежда в мрака. Докато те нямаше, Прокълнатия отново атакува с адските си магии. Болестта, отнела живота на краля, отново върлува из замъка. Сър Валтъс и лейди Олимпия вече ги няма.
Алекс потръпна. Старият свадлив рицар и добрата богата дама — мъртви!?
— Скоро ще остана сам, момчето ми — продължи Санарос, — освен ако ти не ми помогнеш — очите на стареца се изпълниха със сълзи, — ти си едничката ни надежда, Алекс…
— Няма да Ви разочаровам, архимаг, — отвърна младежът, а в гърлото му сякаш заседна буца. — Още утре тръгвам за града. Още утре…
Алекс мислеше да попита Санарос за предсказанието на Оракула, но реши да не го безпокои. Архимагът и без това изглеждаше стар и безкрайно уморен.
— Добре, момчето ми — каза Санарос, — желая ти успех.
И видението изчезна.
Малко по-надалеч от хана едно друго видение хриптеше и съскаше доволно. Прокълнатият, изплувал като кошмар над един изоставен кладенец, открито злорадстваше.
— Най-после Ралмия е в моята хватка, мой верни рицарю — каза сянката на коленичилия лорд Дакавар. — Ключът към моето господство се крие в жалкия Град на Раците. Вземи Перлата за мен и ми я донеси, мой верни рицарю! Тогава ще владеем този свят навеки!
Лорд Дакавар надигна шлема си и червените му очи проблеснаха като въглени.
— Какво да правя с момчето спасител и приятелите му, господарю мой? — Попита Черният Лорд със своя потискащо гробовен глас, долитащ като изпод саркофаг.
Прокълнатият прошепна отговора бавно, сякаш дъвчеше всяка дума като вкусна хапка, която му даваше сили:
— Избий ги всичките, мой верни рицарю! Избий ги до крак!
Нападението
Събудиха се рано сутринта почти едновременно. Клаус стана първи, малко подир това се размърда и Роло, а накрая очи отвориха и Алекс, и Лиянна. Беше още призори и навън бе тъмно. Облякоха се набързо, приготвиха багажа си и слязоха да закусят. Кръчмарят бе станал рано и им сипа малко топла попара. Ядоха с апетит, защото знаеха, че денят пред тях е дълъг и вероятно ще го изгубят в търсене на подходяща баржа. Пътят им до Града на Раците бе най-пряк по река Снежноструйка, която извираше като бистър поток от Планините на Забравата, минаваше покрай Града на Пророците и се вливаше в Морето.
Алекс вече бе привършил с яденето си и ровеше с дървената лъжица по дъното на купата, от която се хранеха, когато го обля чувство за хлад.
— Нещо не е наред — вдигна той поглед.
Клаус също се оглеждаше.
— Онзи, който ни следеше — каза — е наблизо. Усещам го.
Алекс бръкна в торбата с багажа си и постави шлема върху русата си коса, полека изправяйки се.
— Какво става — попита разтревожен кръчмарят, мършав оплешивяващ човечец, чиито очи станаха широки като чинийки.
— Ти си трай — отвърна Роло и се изправи грациозно като котка, а сабята цъфна в ръката му.
В този миг чувството за студ заля всички и кръчмарят изпищя.
Вратата на хана се отвори и в нея влезе Злото. То имаше вида на огромен, обкован в черна стомана рицар, наметнат с тежък мрачен плащ, с рогат шлем, разкриващ валма от най-черен мрак, увенчани с две зли червени очи. Зад него със зловещо тракане пристъпиха четири скелета, чиито кости бяха покрити от вехти ризници, с изтеглени саби, потъмнели от времето, но все така остри и смъртоносни.
Никой от групата не го бе виждал преди, но го познаха веднага. Рицарят на Смъртта. Черният Лорд Дакавар.
— Съпротивата ви е безсмислена — проговори мрачният войн с глас, който сякаш долиташе изпод надгробен камък. — Предайте се и ще ви даря с бърза и безболезнена смърт без последствия за душите ви!