Вместо отговор, Клаус вдигна оръжието си и натисна едно от копчетата. Навсякъде се разлетяха шрапнели, които буквално разпарчетосаха два от скелетите, пръскайки ги като рохки яйца.
Алекс изтегли меча си, а сърцето му туптеше като ковашки мях в гърдите му.
Лорд Дакавар на свой ред изтегли своя меч и кръвта на младежа се смрази. Защото в черното острие на Рицаря на Смъртта той видя оръжие, равно на Меча на Дракона, мрачен инструмент на злото и унищожението, изографисан с руни за смърт, студ, безкрайни омраза и страдание.
— Убийте останалите, момчето е мое — заповяда лорд Дакавар на скелетите си и атакува нещастния Алекс, който едвам смогна да отбие първия му удар.
Двете остриета се срещнаха с взрив от искри, които се пръснаха по пода.
В това време двата скелета пристъпиха с вдигнати саби към Роло и Лиянна. Елфата изстреля стрела към първия, после втора, трета, четвърта и пета. Натежал като таралеж от тях немъртвият се стовари напред и черепът му отлетя настрани. Все пак костеливите му ръце се протегнаха за последен удар, но в този миг Клаус го разпарчетоса с нов изстрел на оръдието си.
Другият кокален враг кръстоса сабя с Роло. Морякът направи няколко кълба и подскока, опитвайки се да заблуди противния си враг. Мъртвият обаче не можеше да бъде объркан, той неизменно посрещаше ударите на Роло, каквото и да опитваше гъвкавият младеж. Но Клаус отново бе на линия и, издебвайки гадното същество отзад, го разката с пореден изстрел на мешестата си машинария.
Така най-сетне тримата можеха да помогнат на Алекс, който определено се нуждаеше от това.
Лорд Дакавар бе принудил неопитния си съперник да изпадне в състояние на глуха защита и вече на няколко пъти черният меч бе ударил доспехите на младежа, оставяйки го скован и вледенен.
— Учил си се добре, откак си дошъл в Ралмия, момче — коментираше Рицаря на Смъртта, небрежно отбивайки една по-смела атака на Алекс, — но нищо не би могло да те подготви за мен.
Като видя разпадането и на последния си скуайър, лорд Дакавар грабна с две ръце прокълнатия си меч и мощно атакува Алекс. Младежът бе на практика беззащитен срещу такъв враг и скоро Меча на Дракона изхвръкна от ръцете му, а той самият залитна назад и се просна по гръб, ужасен и победен, безпомощен срещу изчадието на смъртта, което връхлиташе върху него.
— Сега удари твоят час — лорд Дакавар надигна меча си, — почивай в мир!
Острието се спусна надолу… за да бъде пресрещнато от сабята на отчаяно хвърлилият се напред Роло.
— Храбро… — лорд Дакавар погледна с пурпурните си очи моряка, — но глупаво.
Меча на Дракона като магическо оръжие даваше защита на Алекс от злите руни по острието на Черния Лорд. Морякът обаче имаше една проста сабя и усети как по тялото му се разлива студ и го обзема чувство на безбрежно отчаяние. Той се свлече на земята стенейки от болка, пронизваща душата и тялото му.
Този кратък миг обаче бе важен за Алекс, който се претърколи настрани и грабвайки Меча на Дракона, макар и залитайки, успя да се изправи.
— Усилията ти са трогателни, но безплодни — сухо коментира лорд Дакавар, обръщайки се към него, — твоят млад живот тупти със сила, която бледнее пред мощта на смъртта… и я привлича както светлината подмамва нощна пеперуда.
— Подмами това, гадино! — чу се гласът на Лиянна, която изпрати няколко стрели в гърба на Рицаря на Смъртта.
Лорд Дакавар залитна леко, но той не бе като скелетите си и само се отърси, и елфическите стрели паднаха от него сякаш бяха снежинки.
— Приятелите ти не могат да те спасят — заяви той и се впусна в нова смазваща атака, засипвайки Алекс с градушка от удари.
Меча на Дракона съумя да спре едва няколко от злокобните замахвания на Дакавар и повечето достигнаха до Бронята на Сребърната Луна. Момчето буквално се разплака от болката под ударите на противника си. Дори и в първата си битка с Роло, Алекс бе изглеждал като опитен фехтувач в сравнение със сблъсъка си с този враг.
Лиянна крещеше гневно и изстрелваше стрела подир стрела по Дакавар, но Черния Лорд не обръщаше никакво внимание нито на ударите, нито на няколкото посетители на кръчмата, които побързаха да я напуснат с писъци, последвани от изцъклилия очи кръчмар.
Клаус обаче не стоеше безучастен в това време. Той приближи падналия Роло и му прошепна.
— Можеш ли да ходиш? — Морякът кимна и джуджето изръмжа одобрително, — стани и ми донеси огнена главня.