Роло с пъшкане се изправи и бързо доближи тезгяха на кръчмата, зад който намери малко огниво и парче дърво.
— Хайде, хайде — нервно си повтаряше той, докато запалваше цепеницата.
В това време Клаус напръска целия под и стените с мас, хвърчаща на струи от сложния му инструмент.
— Какво по дяволите правиш! — изкрещя Лиянна — Той го убива!
Лицето й бе мокро от сълзи, а точно в този миг Алекс не издържа и за втори път изпусна меча, дишайки на пресекулки и хлипове от болка и отчаяние.
— Вече няма кой да те спаси — изсъска Лорд Дакавар и ужасяващият черен меч се издигна наново.
И този път нямаше нищо, което да го спре.
Изведнъж троен залп шрапнели избута Рицаря на Смъртта назад. Той се обърна към джуджето, а червените му очи блеснаха свирепо.
— Какво… — понечи да каже той, когато Клаус го напръска с мощна струя мазна течност.
Лиянна разбра какво са замислили с Роло и очите й се разшириха. Тя скочи до падналия Алекс, помогна му да вземе меча си и подпирайки ръката му на рамото си започна да го влачи навън.
— Още не — каза Клаус на държащия горяща главня до него моряк и изстреля нов залп шрапнели по Черния Лорд.
Дакавар залитна назад, сетне надигна меча си.
Джуджето отстъпи към приближаващите изхода Лиянна и Алекс, следвано от Роло.
— Още не — повтори Клаус и стреля още веднъж.
— Това няма да ме спре, джудже — каза разтърсеният, но все така страховит Дакавар.
— Но ще те сгрее — ехидно му отвърна Клаус, след като елфата бе извлякла любимия си извън хана, — би ти било полезно след толкова години в ковчег.
Сетне джуджето се огледа и прошепна:
— Сега!
Роло хвърли горящата цепеница на пода и двамата с джуджето отскочиха назад, миг преди цялата странноприемница да пламне.
Лорд Дакавар бе обхванат от пламъците и грейна като факла, но въпреки това продължи да пристъпва към тях с вдигнат меч.
— Хайде, падни проклет мръсник такъв! — изруга Клаус и изстреля още няколко залпа с оръдието си.
Черния Лорд, обаче ги отчете само с леко олюляване и продължи напред. Дори Клаус изглеждаше притеснен от подобна проява на неуязвимост. Погледът му се спусна надолу към странното му оръжие, след което отново се впери в Дакавар.
Следващите няколко изстрела бяха насочени към дървените подпори на тавана и миг по-късно, покривът на пламтящата странноприемница не издържа и се стовари върху Рицаря на Смъртта, погребвайки го под тежестта си.
Джуджето плю и се обърна първо към Роло, който дишаше тежко.
— Добре ли си?
— И по-добре съм се чувствал — изстена морякът в отговор, разтривайки рамото си. Все още се чувстваше вцепенен от сблъсъка си с лорд Дакавар, — ти обаче виж Алекс.
Момчето трепереше в прегръдките на Лиянна, пребледняло и изплашено. Клаус си даде сметка колко малък е Алекс всъщност. Лицето му бе като тебешир, а очите му горяха от болка, срам и безпомощност. Елфата успокоително го люлееше в ръцете си като дете, събудено от кошмар.
Клаус клекна до него:
— Не знам каква част от теб е будна и каква парализирана от шока, синко — джуджето постави ръка на рамото на Алекс, — но искам да ти кажа едно. От всички ни ти имаш най-малко основание да се чувстваш победен или засрамен. Ти беше онзи, който се изправи срещу Черния Лорд и го задържа, докато успея да измисля нещо.
Сините очи на Алекс се успокоиха леко, но оставаха изцъклени и пълни със страх:
— Ние няма да те оставим, Алекс — продължи джуджето, — с теб сме до Перлата и отвъд, ако ще срещу нас да са Прокълнатия, лорд Дакавар и Обитателя едновременно. Никога няма да вървиш сам.
Клаус помълча за миг, сетне продължи:
— Но днес имам нужда от още малко от силите ти. Стани и ходи, защото трябва да се махнем оттук колкото е възможно по-скоро!
Джуджето със страх погледна горящите останки на хана.
— Мислиш, че лорд Дакавар е оцелял след всичко това? — гласът на Роло бе пълен с ужас.
— Сигурен съм — късо отвърна джуджето, — помогни на Лиянна с Алекс и да се омитаме. Веднага! — кресна Клаус.
Морякът кимна и преметна другата ръка на Алекс на рамото си. Момчето го изгледа с мътен поглед, в който се четеше благодарност и с помощта на любимата и приятеля си запристъпва напред.
Ходеха бавно и мъчително. Алекс трепереше — дали от болка, студ или страх — никой не знаеше — и бе почти неадекватен. Единствено помощта на Роло и Лиянна го крепеше изправен. Клаус вървеше зад тях, час по час хвърляйки разтревожен поглед назад, очаквайки черният силует на лорд Дакавар да изплува като проклятие иззад гърба им. За щастие това не се случи и четиримата стигнаха пристанището на Града на Пророците заедно с лъчите на изгрева.