— Уф! — каза си, докато ставаше и се прозя.
Беше жаден и… гладен. Стана и излезе на палубата, която бе сравнително пуста. Очите му зашариха насам-натам и попаднаха на Роло, който отново бе с непознатата жена от кораба. Двамата си говореха нещо под едно от платната. Морякът се бе нахилил, а новата му приятелка се смееше с пълно гърло.
Алекс си даде сметка, че няма какво да гледа нататък и се сети за своята Лиянна, докато отиваше към задния край на кораба. Навсякъде покрай реката имаше красиви равнини, огрявани от лъчите на изгрева.
Ралмия бе прекрасна, даде си сметка той и се усмихна. В този миг, в който бе сам със себе си и със света, в който се бе озовал, разбра истината. За любовта на Лиянна, за приятелството на Роло и Клаус, дори за страховитата битка с лорд Дакавар. За пророчеството на Оракула.
Наистина той нямаше да се върне повече в Хадънсвил. Там нямаше нищо за него. На чичо му Бърнард не му пукаше изобщо за племенника. В училище го считаха за чужд и непотребен. Там нямаше приятели или интереси.
Тук бе обичан. Тук бе нужен.
Осъзнавайки тези прости житейски неща, Алекс си обеща, че няма да остави Прокълнатия да разруши Ралмия. Каквото и да му костваше, той щеше да го спре.
— Хей, красавице, можеш ли да си служиш с това? — Алекс чу гласа на Роло и се извърна.
Морякът сочеше рапирата на новата си приятелка. Тя се усмихна лукаво.
— Горе-долу — с престорена свенливост отвърна тя. — Може би ще ми покажеш някой трик?
Роло се нахили самоуверено и извади сабята си.
— Ще съм галантен, за да не те ударя — предупреди той и двамата кръстосаха оръжията си.
Алекс се облегна на кърмата и с любопитство се загледа в движенията на бързите остриета. Изглеждаха му елегантни и изящни, за разлика от отвратителния меч на лорд Дакавар, който имаше излъчването на гробищна пръст, хвърлена на вятъра.
Скоро стана ясно, че приятелката на Роло е далеч по-добра отколкото си признаваше. След едно особено продължително развъртане на сабите, тя успя да проникне покрай защитата на моряка и леко да го докосне с тъпия край на острието по ребрата.
Роло изпъшка изненадан и отстъпи крачка назад.
— Я, ти си била много добра, бре, Киара — сетне се усмихна заканително и отново нападна.
Остриетата на двамата отново се кръстосаха, бързи като мълнии, спускащи се едно към друго като ястреби в любовен танц. За момент Алекс реши, че приятелят му е спечелил предимство, но с невероятен рефлекс на китката си Киара отклони острието на сабята му настрани и върхът на рапирата й го докосна леко по гърдите.
Роло отново изпъшка и тръсна глава объркан.
— Нещо не съм във форма — каза той и пак опита нападение, този път спускайки се с кълбо напред и разчитайки на акробатиката си.
Киара обаче, без да се стресне, отстъпи настрани и леко натисна с крак моряка докато все още се превърташе. Това го запрати по гръб на дъската и тя просто свали острието на рапирата до гърдите му.
Роло зяпна.
— От много отдавна не съм бил побеждаван така — отговори той, все още изненадан от лекотата, с която жената го бе надиграла.
— Да, да — чу се ехидният глас на Клаус, който бе излязъл на палубата и наблюдаваше отстрани, — с лорд Дакавар се срещна преди има-няма три дена.
— Уф, тоя не се брои — изсумтя Роло, докато Киара му помагаше да се изправи.
— Ох, ако обичате, не го коментирайте пред мен — Алекс направи гримаса.
Роло се огледа и направи печална физиономия:
— Всички ли станаха свидетели на позора ми?
— Лиянна още спи — заговорнически му смигна джуджето и се засмя.
— Както и повечето от моряците ми — допълни Киара, — а и това не бе кой знае какъв позор. Ти си по-добрия от двама ни.
— Така ли? — вдигна вежди Роло, — не забелязах.
— Там ти е проблемът — погледна го Киара — не забелязваш нещата. Като моряк съм изненадана, че при фехтовката не отчиташ клатенето на кораба. Биеш се като на твърда земя и там би ме надвил — жената сви устни, — освен ако не ме заглеждаше през цялото време на схватката.
Роло се изчерви и промърмори нещо под носа си.