— Последно, да те питам — ти си се бил с лорд Дакавар? Затова ли ви преследва? — изражението на лицето на Киара изразяваше изумление.
Роло поклати глава:
— Основно Алекс се би с него. — Отвърна й Роло, а момчето потръпна от спомена, — дълга история е.
— Навярно, но мога да послушам — имаме време. Закъде бързаме — сви рамене Киара, — а и аз все пак ви качих на кораба.
Клаус се намеси.
— Мисля, че Алекс трябва да реши какво да разкажем и какво не. Той води експедицията.
— Сигурно, щом се е бил с Дакавар — сви рамене Киара, — при това положение съм изненадана от добрата форма, в която го донесохте.
Алекс неволно се разсмя, спомняйки си ужасното състояние, в което беше.
— Не е смешно — каза Киара, — когато тренирах бой със саби, от съвсем малка ми натрапваха, че Черния Лорд е най-добрия фехтувач в цялата история на Ралмия, дори да не броим хилядите бонуси, които е получил от Прокълнатия в замяна на вековната си вярна служба.
— Това не са никакви бонуси — каза внезапно Клаус, — нямаш идея колко страда той всъщност.
— Страда? — Алекс килна невярващо глава — на мен ми изглежда, че другите страдат покрай него.
Джуджето въздъхна.
— Това е древна история, синко. Някога Дакавар е бил най-смелия рицар в цяла Ралмия. Нейната най-светла надежда. Предсказали му, че един ден именно той ще сложи край на злината на Прокълнатия. Това било грешка. Дакавар пораснал смел, но арогантен рицар. Нямало кой да се изправи на пътя му, еднакво лесно той съкрушавал и войни, и чудовища — орки, троли…
Клаус млъкна за момент.
— Прокълнатия се уплашил от силата му. Видял как орисията може и да се сбъдне. Тогава той се пременил като благочестив абат и отишъл при рицаря с измамни, но сладки слова. „Драконът Ауганфил от векове тормози Планините на Забравата, о, смели рицарю. Ти си едничкият, който може да ни спаси от него“.
Очите на Клаус пламнаха.
— Лицемерни, гнусни слова на мерзка твар! — думите му изплющяха във въздуха. — Именно Прокълнатия насъска Ауганфил срещу нашия род, за да ни вземе пещерите! Именно той го обрече на ужасната участ от блестящ красив звяр с черни люспи, наш приятел и закрилник, да стане костно изчадие, сеещо смърт и разруха, вонящо на гнилоч! ПФУ!
Джуджето изглеждаше разгорещено.
— Но накрая Прокълнатия предал Ауганфил. Костите на чудовището вече били стари и слаби и когато лорд Дакавар го нападнал, успял да го победи, въпреки че в Града на Пророците Оракула му предсказал загуба. В известен смисъл бил прав, защото лорд Дакавар загубил себе си. Убивайки призрачния дракон, той си навлякъл неговото проклятие. От могъщ войн, надежда на Ралмия, Дакавар се превърнал в най-големия, най-кошмарния ужас за всички… а съдбата му — да сложи край на злините на Прокълнатия — била обречена и променена навеки.
— Всичко това е много интересно — промълви Киара, — но какво общо има с вашето пътуване.
— Има общо, че Прокълнатия отново протяга ръка към Ралмия — дочу се гласът на Лиянна.
Алекс веднага я потърси с поглед. Елфата бе излязла от каютата си — загърната в зелената наметка на баща си тя бе красива, но и някак тъжна.
— Перлата на Феникса е в Града на Раците — каза накрая момчето. Чувстваше, че може да се довери на непознатата Киара. — Ако лорд Дакавар я вземе и занесе на своя мрачен владетел…
Алекс не можа да довърши. Но Киара го разбра, защото лицето й пребледня като на смъртник.
Градът на Раците
Пътят им продължи още няколко дни по реката. Времето се точеше някак безметежно, все едно не бяха в смъртоносна надпревара с Черния Лорд и неговия зъл господар. Алекс се възстанови изцяло след сблъсъка си с Рицаря на Смъртта и прекарваше повечето си време в разговори с Лиянна. Изправяйки се заедно срещу Дакавар, двамата бяха станали още по-близки, а любовта помежду им — още по-силна. Но те не бяха единствените на кораба, които имаха романтични преживявания. Роло и Киара също се сближиха и прекарваха по-голямата част от деня, заедно, разказвайки си забавни истории един на друг, разхождайки се по палубата или дуелирайки се рано сутрин. В следващите битки помежду им Роло се представи много по-достойно и потвърди думите на Киара, че все пак е по-добрият боец от двамата, макар не всякога това да значеше победа. През един от дните Алекс се присъедини към тях, слагайки Бронята на Сребърната Луна и отново размахвайки Меча на Дракона — за пръв път след страховитата си среща с Дакавар.