Тримата направиха зрелищна тренировка пред всички, които бурно аплодираха сдържаната прецизност на Киара, спиращата дъха акробатика на Роло и мощните удари на Алекс, който блестеше в сребърните си доспехи. В крайна сметка нямаше ясен победител, тъй като всеки един от тримата имаше моменти, в които можеше да надвие един от съперниците си, но двама в никакъв случай.
Накрая наближиха Града на Раците. Щом това стана, лицето на Киара потъмня и причината бе ясна за всички. Над града се издигаше гъст дим, който като огромна сянка се разстилаше в небето.
Алекс потръпна и за момент страх скова сърцето му.
— Лорд Дакавар? — зададе на глас въпроса, който измъчваше всички.
Лиянна успокоително постави ръка на рамото му.
— Изключено — замисли се Киара, — няма как да ни е изпреварил.
Роло поклати глава. Макар да не го показваше външно, той също бе силно разтърсен от срещата си с Рицаря на Смъртта, която бе разклатила иначе непоклатимата му самоувереност. Възможността отново да се изправи срещу Черния Лорд го плашеше, макар и може би не чак толкова, колкото Алекс.
Клаус стоеше надвесен над кърмата, а лицето му бе мрачно и намръщено.
— Не е лорд Дакавар — процеди той през зъби, — той може много неща, но магическото телепортиране не е от тях.
— Може да са орки — каза тихо Киара.
— Тук? Не са и орки — джуджето изглеждаше силно разстроено.
— Какво тогава? — попита Роло — Подозираш нещо, кажи!
Клаус ги погледна мрачно.
— Обитателя — каза накрая.
В съзнанието на Алекс изплува ужасният спомен от бестиария, изобразяващ неимоверно грозно същество с няколко очи, втренчили поглед навсякъде.
Момчето си спомни думите на Санарос за него: „Обитателя е древно същество, зло и покварено. То не служи дори на Прокълнатия. Някога е било джудже, но от алчност и жажда за власт се променило в звяр, отмъкнало богатствата на близките си и незнайно как ги отнесло на Пъкления остров, където живее и до ден-днешен. Дано пътищата ви не се кръстосат никога.“
Някога е бил джудже… Алекс изтръпна, когато си спомни и предсказанието на Оракула: „И старата Сянка, дето дебне и плете козни като паяк, тя също, нейния палач и той, но и още един, що някога е бил джудже.“
Никой не каза нищо за мрачното предположение на Клаус, но щом стигнаха в града, истината изплува.
— Дойде от морето — рече им един старец на кея, жадно отпиващ от бутилка грог. — Никога не бях виждал по-грозна твар. Всичко е заради тая проклета Перла, казвам ви. Трябваше да я махнем от града. Ама на̀ — уловил я в мрежите си сина на кмета, та хайде, талисман била. Какъв талисман само…
Старецът спря за миг мрачните си размисли.
— Та, за Обитателя ми беше думата — каза накрая. — Не бях виждал толкоз грозно създание, нито пък толкоз проклето. Чутурата му една остра, с клюн като на лешояд накрая, пък очи бол — като на някой паяк. Париците си гледал с тях, казваше баба ми. Но да оставим паметта й на мира. Та тоз проклет добитък се отправи баш дето държим Перлата — в центъра на града, в къщата на кмета. Почерни всеки, дето се озова на пътя му — или с проклетите си нокти, пусти да опустеят дано! — или с езика си, дето плюваше огън навсякъде. Накрая като грабна Перлата, се повърна назад и, стискайки я в едната си лапа, нагази пак в морето и отплува към гадния си остров.
Клаус въздъхна тежко. Алекс беше като попарен. Огромна тежест се стовари върху плещите му.
— Изпревариха ме — каза той отчаян, — сега Перлата е загубена.
— Не — възрази джуджето, — просто е в лапите на Обитателя.
— И как ще си я вземем оттам? — тръсна русата си глава момчето. — Нито можем да стигнем до проклетия му остров, нито знаем как да го победим…
— За стигане до острова — обади се тихо Киара, — всички знаят къде е и мога да ви закарам до там — лицето й помрачня. — Но моряците ми ще искат много пари за това.
— Толкова стигат ли?
Лиянна изсипа всичките златици, дадени от баща й в ръцете на капитанката. Алекс добави и част от своите.
— Не знам — честно си призна Киара. — Трябва да питам хората си.
Много от тях бяха смразени от мисълта да пътуват до Пъкления Остров, но у повечето алчността надделя и малцина бяха тези, които се отказаха.
— Добре — доволно кимна Киара. — А сега трябва да купим някои неща за кораба. Плаването по море, особено по това време на годината, е много различно от това по реката.