За съжаление, още преди векове Обитателя се бе заселил там със задигнатото богатство на виден род джуджета и оттогава никой не припарваше до мястото.
— Обитателя досега не бе нападал градове, само отделни кораби — сподели Киара. — И то рядко.
— Той е ловец на съкровища — мрачно каза Клаус. — Дошъл е за Перлата. Когато напада, търси ценни накити и предмети, които да добави към колекцията си.
— Откъде знаеш толкова за него — поинтересува се Алекс.
— Някога е бил джудже — отвърна Клаус. — Наследник на славен род и самият той велик майстор ковач. Голямата му слабост били красивите предмети, които изработвал, купувал, или наследявал. За нещастие тази страст го обсебила. Той започнал да се притеснява, че всеки би искал да открадне неговите богатства. Самият той, лаком за чуждото, търсел своите собствени недостатъци при другите. Накрая лудостта му го погълнала и той започнал да се занимава с магии. Изковал чудна броня, която навличал всякога, дори когато спи. Тя била непробиваема и инкрустирана със зелени скъпоценни камъни, които, разположени на шлема му, следели кой влиза и какво пипа в дома му и ако имало нещо, светвали предупредително, за да може старото джудже да се справи с натрапника.
С времето обаче и това не стигнало на чудовището, известно днес като Обитателя. Той хвърлил драконови люспи, смесени със странни билки в ковашката си пещ, нашепвайки още по-странни и мрачни заклинания. Накрая, както си бил с бронята, скочил в пещта. Наместо да изгори обаче, доспехите му станали едно с него, превръщайки го в огромно и зло изчадие. Той взел всичките си съкровища, като откраднал и тези на рода си и избягал от джуджетата, някак си добирайки се до острова, наричан днес заради него Пъклен. И до ден-днешен неговата страст и най-голяма слабост са красивите предмети, и до ден-днешен шестте му очи — наследство от онези зелени скъпоценни камъни — алчно блещукат насам-натам, въртят се безспир и следят — дали пък някой няма да пипне имането му?
Клаус спря за момент и си пое дълбоко дъх.
— Когато Алекс ми каза за Перлата, първия, за който се сетих, че ще я поиска не беше Прокълнатия, а Обитателя. Разликата между двамата е съществена, макар копнежа им да е еднакво гнусен и покварен. Прокълнатия иска Перлата, за да отключи силата в нея и да я използва срещу нас; Обитателя иска самото богатство, самата Перла, за да си я има, да си я гали, да й се радва и да й трепери.
— Колко тъжно — каза Лиянна.
— Според мен е отблъскващо — обади се Роло.
Алекс бе съгласен и с двамата, мнение, споделено и от джуджето.
— Прави сте — каза то. — От най-великия наш ковач, днес Обитателя е най-големия урод на Ралмия. Дори Прокълнатия го презира.
Лорд Дакавар се бе усамотил в един стар полусрутен храм, където отдавна никой не ходеше. При липсата на неговата гробница, скрита дълбоко-дълбоко в недрата на Планината на Забравата и това щеше да свърши работа.
Един от скелетите скуайъри дойде и навеждайки почтително глава остави купа бистра вода пред Рицаря на Смъртта. Дакавар отпрати слугата си с едно махване на ръката и изсипа листенца от гнусния черен имел в купата. Водата забълбука и закипя, започвайки да пръска тъмна пара, от която се оформи образът на Прокълнатия.
— Промяна в плановете ни, мой верни рицарю — прошепна режещият глас изпод качулката. — Обитателя е откраднал нашата безценна Перла и сега момчето спасител е по дирите й.
— Какъв шанс има то срещу създание като Обитателя, господарю мой? — запита лорд Дакавар, като скептицизмът се усещаше дори в неговия гробовен глас.
— Момчето се оказа по-силно, отколкото го смятах в началото, мой верни рицарю — отговори Прокълнатия. — То сполучи да намери предани другари сред глуповатите ралмийски народи, както и предвидих от самото начало. Те могат да му помогнат и да ни отърват от онова досадно същество.
— Какво ще стане, ако момчето успее да вземе Перлата, господарю мой — вдигна очи лорд Дакавар.
— Просто ще свърши нашата работа, мой верни рицарю — ехидно отвърна Прокълнатия. — И най-после ще имаш възможност да се позабавляваш.
Сянката на Злия сякаш се уголеми.
— Извикай капитан Хорсах на своя страна — меко предложи Прокълнатия. — Подгответе засада на момчето спасител. Щом то излезе от острова с нашата Перла, изтребете екипажа му и него самия. Донеси ми Перлата и най-сетне ще усетиш върховното удоволствие на победата, мой верни рицарю.