С тези думи Прокълнатия изчезна.
На третия ден от плаването си приближиха острова. На пръв поглед нищо не подсказваше, че тук живее Обитателя. Това бе слънчево и ведро място, обрасло в гъста растителност. С приближаването на кораба към него, Алекс видя, че там тече река, вливаща се в морето и от нея пият вода различни животни — елени, маймунки.
— Сигурна ли си, че това е островът? — попита той Киара.
— Напълно — отговори му тя. — Въпреки че разбирам въпроса ти. Той наистина изглежда миролюбив, но според легендата Обитателя живее в центъра му, в огромен древен храм на Прокълнатия, останал там от незапомнени времена.
— Той обаче не е слуга на Черната Сянка — намеси се Клаус. — Държа да подчертая това. Изборът му на обиталище вероятно се дължи на общите негативни енергии, съдържащи се в магиите и на двамата.
Не след дълго корабът заора дъното и изнурените от плаването моряци слязоха на брега да заредят запасите си от прясна вода, като се озъртаха нервно насам-натам.
Алекс също слезе, следван от Роло, Клаус, Киара и Лиянна. Времето бе чудесно и момчето подозираше, че островът има някакъв специфичен микроклимат, тъй като в останалата част от Ралмия настъпваше зима.
Животинките, които пиеха вода, ги гледаха любопитно и не се плашеха от тях.
— Колко са доверчиви! — зарадва им се Алекс и дори погали един елен по муцуната.
— Сякаш тук няма хищници — съгласи се Роло.
— Няма — каза Клаус. — Или по-скоро е само един. Това е Обитателя и те го познават отлично.
— Ние поне не приличаме на него — вметна Роло и тримата се разсмяха нервно.
— Кога тръгваме? — попита Лиянна.
— Тръгваме ли? — обърна се Алекс. — Но, скъпа…
— Да? — Елфата вдигна въпросително вежди, а очите й заканително блеснаха. — Слушам те.
Алекс се приближи до нея и сложи ръце на рамото й.
— Ще е опасно, Лиянна — каза загрижено момчето.
— И ти си по-подготвен от мен за това, така ли? — повиши глас елфата — Голямо самочувствие изведнъж ти дойде.
— Страх ме е да не те изгубя — бързо поясни Алекс. — Няма да го понеса — добави той след миг.
— А моите чувства към теб? — елфата го прегърна. — Мислиш, че на мен ми е все едно?
— Стига глупости — Роло сложи ръце на кръста си. — Вие, жените, нямате работа с това чудовище.
— Охо — заканително възкликна Киара. — Ето един с къса памет. Ако си спомняш, преди няколко дни те търкалях като пале по палубата.
— Ъъ, тогава не бях подготвен — изчерви се Роло. — В последно време…
— Вие двете оставате тук с екипажа — прекъсна споровете Клаус, прегърбен като от някаква грижа.
Киара възмутено погледна джуджето, а Лиянна отвори уста, затвори я, после пак я отвори.
— Очаквах повече разум от теб, Клаус — каза елфическата принцеса.
— Това няма общо с разума, а с чувствата, миличка — промълви Клаус. Джуджето изглеждаше старо и много уморено. — Вие двете сте невероятни, млади жени и аз съм убеден, че сте по-добре подготвени за това изпитание от момчетиите до мен — и той изгледа Алекс и Роло критично.
Двамата се размърдаха, чувствайки се неудобно от оценката на стария им приятел.
— Аз обаче си оставам проклет традиционалист до мозъка на костите си — продължи Клаус — и не искам две прекрасни дами да виждат Обитателя. Той е срамът на джуджетата, нашето най-голямо унижение в цялата ни история — очите на стареца се намокриха от сълзи. — Не искам да ставате свидетели на това. Как ще ви погледна после?
Лиянна приближи старото джудже, което беше силно разстроено, клекна до него и го прегърна.
— Клаус, Клаус… — каза тя. — Как можеш да си помислиш, че заради безумието на един, ще помислим лошо за твоите събратя или за теб?
— Джуджетата сме упорит и инат народ, миличка. — Клаус я погали по лицето. — Като ти казвам, че не искам да го виждате, значи не искам, става ли?
Преди някой да успее да го прекъсне, той продължи:
— Освен това, ако най-лошото се случи, вие двете с Киара ще имате отговорна задача. Трябва да стигнете по най-бързия начин до краля на елфите и до градовете на хората и джуджетата, и да ги предупредите за всичко — за Перлата, за появата на лорд Дакавар. Няма да помогне много — лицето на Клаус бе каменно, — но сте длъжни поне да подготвите хората… ако най-лошото се случи.