— Бягайте — тихо прошепна Клаус и в следващия миг Обитателя нададе неистов писък, който разцепи въздуха и накара всички звуци из целия остров да замлъкнат.
От човката на създанието изскочи дълъг, мазен език, подобен на този на хамелеон, който обаче в края си пламна и блъсна Алекс с все сила, изтласквайки го на десетина метра назад.
— Не! — изкрещя Роло и извади сабята си.
Съществото се спусна до него и се изправи на задните си лапи, вдигайки предните за удар. Огромните му нокти, извити като ятагани, блеснаха на слънчевата светлина, но в този миг се чу характерния звук от шрапнелите на Клаус и Обитателя изрева от болка. Задната част на врата му се зачерви от кървавата рана.
Създанието се обърна и злобно изгледа джуджето, който понечи да стреля отново, но размисли и хукна да бяга, навреме избягвайки нов удар на огнения език. Обитателя се спусна на четирите си крака и хукна подире му, бягайки изумително бързо, люспестото му зелено тяло се тресеше от мощните тласъци на мускулите и след миг клюнестата му глава бе над бягащото джудже. Обитателя леко я издигна и се приготви да го клъвне, когато джуджето вдигна оръжието си и изстреля залп шрапнели право в разтворената паст на изчадието.
Обитателя се претърколи назад, пищейки от болка, а Клаус отново набра аванс и се скри в близката джунгла. По подобен начин бе постъпил и Роло, който най-напред бе изтичал до Алекс, помагайки му да се изправи и след това двамата се бяха сврели в джунглата, навирайки се в най-близката хралупа, която намериха. За щастие на момчето от Хадънсвил, Бронята на Сребърната Луна го бе предпазила дори от огнения удар и сега Алекс бе само задъхан и изплашен.
Двамата с Роло се свиха в хралупата, където се бяха скрили и се заслушаха в звуците наоколо. Над всичко ехтяха гневните писъци на Обитателя, който явно се бе съвзел от удара на Клаус и сега търсеше него и приятелите му, подскачайки от клон на клон и помитайки всичко по пътя си.
Една маймуна, имала нещастието да не избяга навреме, бе буквално разпарчетосана от разгневеното същество и кървавите й останки паднаха точно пред хралупата, където Алекс и Роло се бяха скрили. За тяхно щастие, Обитателя не ги забеляза и скоро звукът от пронизителното му пищене се отдалечи по посока към капището. Явно звярът бе решил да се прибере при съкровищата си.
Въпреки това двамата младежи си останаха в хралупата, сковани от ужас и мокри от студена пот, неспособни дори да кажат нещо. Досега не бяха виждали толкова отвратително същество. Дори Черния Лорд Дакавар не беше такъв, в него имаше някаква грация, някакво достойнство, гробовни наистина, зли, но ги имаше.
Това бе създание на безумието, въплъщение на среднощния кошмар на нечий болен мозък, грозно, зло и противно.
По едно време звук от стъпки се разнесе навън и скритите Алекс и Роло усетиха как сърцата им се качват в гърлата. Двамата издигнаха оръжията си напред към входа на хралупата, очаквайки всеки миг гнусната морда на Обитателя да грейне олигавена пред тях.
Вместо това обаче видяха усмихнатия Клаус.
Въздишка на облекчение се изтръгна и от младежите.
— Слава Богу, че си жив — изпъшка Алекс и се изправи, прегръщайки старото джудже.
— Наистина — кимна Роло, избърсвайки потта от челото си. — Като видях онова отвратително нещо над теб, рекох, че това ще ти е краят.
— Хе-хе, все бързате да ме отпишете — засмя се джуджето. — Да ви кажа, че когато огромния клюн на онова грозилище се извиси над мен и аз си рекох, ами, Клаус, това беше, язък за момчетата. Ама видяхте ли, не беше чак толкова страшно.
— Не беше страшно ли? — възмути се Роло. — За пръв път брах такова шубе през живота си.
— Аз нямах време и да се изплаша в началото — съгласи се Алекс, — то просто ме помете. След това само чаках кога ще ме намери да ме довърши.
— Стига, деца — засмя се Клаус. — Можеше да е много по-зле, а вместо това се отървахме само с уплаха от първата си среща с гостоприемния Обитател и открихме къде държи Перлата.
— М-да — замисли се Роло, — сега, ако намерим начин и да я вземем, би било великолепно.
— Аха… — обади се и Алекс. — На мен това същество ми изглежда просто непобедимо.