— И това го казват хора, кръстосвали остриета с лорд Дакавар — нахока ги джуджето. — Стига сте се вайкали, аз знам как да вземем Перлата.
— Така ли — двамата зяпнаха почти едновременно.
— Ами да — продължи джуджето. — Докато ти, Алекс зяпаше Перлата, а ти, Роло — златото около нея, аз огледах и самия храм. Структурата му е простичка, но пък ни върши работа. Има точно три помещения, коридор за навън, стаята, в която е Перлата, и още една, където Обитателя явно влачи плячката си. Вижте какво ще направим — джуджето ги привика с пръст да дойдат до него. — Ти, Роло, първи влизаш да примамиш Обитателя подире си.
— Аз? — почти изплака морякът. — Но защо аз?
— Само да го подмамиш, бре човек — потупа го успокоително по рамото Клаус. — В това време, като тръгне след тебе, Алекс влиза вътре и взема Перлата.
Момчето преглътна.
— А пък аз… — Усмивката на Клаус стана още по-широка. — Аз влизам в трапезарията му и покривам всичко с моята запалителна течност. Сетне изпробваме тактиката с Дакавар. Обитателя, за разлика от него, е създание от плът и кръв и ще стане на яхния! — Джуджето щракна заканително с пръсти.
— Звучи прекалено лесно — каза Роло.
— Лесно е! — настоя Клаус. — Ще видите, че ще стане. И това още тази нощ. Сега легнете и се помъчете да поспите.
— Да поспим? — погледна го Алекс невярващо.
— Да поспите — повтори джуджето. — Аз ще си направя някои последни приготовления.
Роло се събуди привечер. До него Алекс още спеше и морякът стана внимателно, за да не го събуди. Клаус стоеше пред хралупата и замислено всмукваше от лулата си.
Морякът си даде сметка, че го вижда да пуши за пръв път от първата вечер на запознанството им.
— Ела тук — тихо му каза джуджето и морякът пристъпи към него. Сетне го погледна иззад дима, който бълваше. — Никога не пали такива неща. Много е вредно.
— А ти защо пушиш тогава? — поусмихна се Роло.
Клаус не му отговори, а пак си дръпна от лулата.
— Нали не си се вързал на тая история, дето я казах пред Алекс? — запита джуджето и издиша дима.
— Коя? — напрегна се морякът.
Клаус го погледна.
— Изобщо няма да е лесно. Наговорих тези неща, за да го успокоя. — Джуджето се почеса. — Алекс е силно момче, Роло, но много неща му дойдоха на куп. Оракула с онова гнусно предсказание, Черния Лорд, а сега и това. Ако не беше елфата, щеше да се е предал отдавна.
Роло сви устни:
— Алекс е по-опасен, отколкото си мислиш. Напредъка му, дори само що се отнася до боя с меч, е повече от забележителен.
— Никой не му го отрича, Роло — отвърна джуджето. — Макар и сам да знаеш, че Меча на Дракона и Бронята го правят да изглежда много по-добър, отколкото е. Забележи, че Обитателя удари първо него и той бе съвсем безпомощен.
— Така е, но…
Джуджето прекъсна моряка.
— Млъкни и ме слушай. Ако не вярвах в него, нямаше да се забърквам в това. Алекс е най-добрия човек, който съм виждал, по-добър няма да намериш. Пази си го като приятел. Той обаче има нужда от малко спокойствие преди тази нощ, защото иначе ще се срине. А нощта ще бъде тежка.
Клаус погледна Роло и си дръпна още малко от лулата. Сетне издиша дима:
— Знаеш ли истинското име на Обитателя, моряче?
Роло поклати отрицателно глава. Очите на джуджето бяха дълбоки и мрачни като кладенци.
— Юрген — изговори бавно то. — Казвал се е Юрген. Както споменах, най-великият ковач на нашия род. Има обаче нещо, което не ви разкрих. — Клаус пак си дръпна от лулата и направи няколко димни колелца.
— Юрген… — бавно повтори той. — Юрген Ковача, Юрген, майстора на съкровища… дядо Юрген…
— Какво? — зяпна Роло.
— Аз съм на 300 години, моряче — погледна го мрачно джуджето. — Баща ми е син на Юрген Обитателя, а аз съм негов внук.
— Онова… нещо… — заекна Роло — е твой дядо?
— Точно така — потвърди Клаус. — И аз ще го убия тази вечер.
Морякът потръпна от решителността в думите на Клаус.
— Трябва да сложа край на това нещо — продължи джуджето. — На тази гавра с моя род, с моето семейство, с моя свят…
— Имаш подкрепата ми — тихо го окуражи Роло.
— Не ти ща подкрепата — пресече го Клаус. — Алекс има нужда от твоята подкрепа. Бъди до него и му помогни да оцелее до края. Той е близко, усещам го.