Клаус замлъкна за миг, сетне продължи:
— А моят е още по-близко. — Джуджето вдигна ръка, за да не го прекъсват и всмукна още малко от лулата си. Сетне рече, издишвайки дима от дробовете си: — Ако тази вечер се наложи да се жертвам, за да спра Обитателя, ти трябва да си близо до Алекс и да му попречиш да прави глупости, ясен ли съм?
Очите на Роло се навлажниха.
— Искаш много от мен, Клаус — опита се с пресипнал глас да възрази морякът.
— Не ми циври. — В гласа на джуджето нямаше никакво съчувствие. — Затова и не взех жените, ама и вие не сте по-добри. Искам нещо простичко от теб — Алекс да не прави простотии, когато моя миг удари, ясен ли съм.
Роло постави лице в дланите си, мъчейки се да преглътне потеклите сълзи.
— Ясен ли съм? — потрети Клаус.
— Ще бъде както искаш, приятелю — глухо отвърна младежът.
— Добре — меко отговори Клаус и постави ръка на рамото му. — А какво пък, може и да си изляза жив от тук.
— Алекс! — гръмна гласът на стареца, будейки момчето. — Време е да си вземем една перла от един гущер. Да не чакаме повече.
Погребална клада
Песента на щурците, която се чуваше дори вътре в черното капище на Обитателя, приглушаваше стъпките на Роло. Морякът пристъпваше бавно и внимателно по сухия каменен под с изтеглена сабя в ръка и постоянно шарещи надолу и нагоре очи.
Но предпазливостта бе излишна. Когато стигна залата със съкровища, видя, че Обитателя е легнал върху постеля от златни монети, а мускулестото му зелено тяло се е увило като змия около олтара, върху който лежеше Перлата на Феникса. Всичките му очи бяха склопени, но дори и в състояние на покой Обитателя изглеждаше хлъзгав и отблъскващ. „Дали пък да не опитам да му открадна Перлата, докато спи“, замисли се морякът, но тази идея пропадна още преди да се е опитал, тъй като едно от очите на създанието мигна. Миг по-късно всичките светнаха злокобно в нощния мрак.
Роло преглътна, подритна една златна чаша и я хвана във въздуха.
— Хайде, ела ми де — каза той високо, мъчейки се да овладее сърцето, бясно тупкащо в гърдите му. Обитателя се разви бавно от олтара си и Роло вече бягаше, когато огненият език на изчадието взриви мястото, където само до преди миг морякът се беше намирал.
Обитателя нададе отблъскващия си писък и с мощен скок хукна подир дръзката човешка фигурка, посмяла да го обезпокои в собственото му леговище. По злобната му муцуна личаха белези от шрапнелите на Клаус, човката му гладно тракаше, жадна да разкъсва човешка плът. Звярът се навря в коридора за навън, по който бе побягнал Роло и не забеляза Алекс, който бе застанал до една пролука в задната стена на храма.
След като я разшири с Меча на Дракона, момчето влезе в обителта на звяра, бързо грабна Перлата и излезе обратно от цепнатината, както му бяха казали.
„В никакъв случай не се показвай с Перлата на чудовището“, бе го предупредил Клаус.
Алекс заобиколи бързо храма, опитвайки се да не обръща внимание на стърженето на остри нокти по камък, което долиташе отвътре. Когато обаче чу неистовият писък на звяра, не издържа и вместо да се скрие в джунглата, рязко зави към входа на капището.
Роло се бе покатерил на нещо като корниз над вратата му, а под него Обитателя бе разтворил човка и пищеше, мъчейки се да го достигне с острите си нокти. Като видя, че не става, люспестата твар изстреля огнения си език.
Роло изкрещя и падна заедно с взрив от отломки в краката на грамадния звяр, който нададе триумфиращ вой и надигна главата си за смъртоносна атака.
Клаус не се виждаше никакъв и Алекс не издържа. Хвърли се напред, високо вдигнал Меча на Дракона. Вълшебното острие мина през плътта на Обитателя като нож през масло.
Чудовището подскочи от болка и се обърна към Алекс. Очите му яростно фокусираха първо момчето, а после и Перлата.
Алекс преглътна и в следващия миг отчаяно се метна настрана, едвам избягвайки поредния изстрел на огнения език, предизвикал взрив от отломки.
— Бягай! — изкрещя Роло и започна да мушка със сабята си звяра по краката.
Обитателя обаче го шибна с опашката си, събаряйки го отново на земята и се подготви за скок към Алекс, който стискаше Перлата в лявата си ръка и Меча на Дракона в дясната.
— Юрген! — в този миг се чу гласът на Клаус.
Обитателя спря за момент и обърна главата си така, че с три от очите си наблюдаваше Алекс, а с другите погледна изскочилото напред джудже.