— Ще прекося проклетия нос! — ревял гневно Хорсах — ще го прекося, ако ще и да плавам до края на вечността! Кълна се в Прокълнатия! — тъй се врекъл капитанът лекомислено.
Черната Сянка се хванал на думите му и го прокълнал. Оттогава насам — близо четири века — корабът на Хорсах винаги плава из морето, подхвърлян от невидими вълни и бури, неспособен да акостира където и да е било. Моряците и самият капитан се превърнали в скелети, жадно гледащи брега, а името на Хорсах станало синоним на ужас в Ралмия. Мнозина моряци, видели неговия вече изгнил кораб, полудявали, а други — получавали, подхвърляни им в бутилки странни писма, които се отнасяли до отдавна починали хора.
И въпреки всичко, днес Хорсах бе онзи, който изпитваше ужас, защото най-после корабът му имаше възможност да спре до брега, макар и за не повече от минута — колкото да позволи на Черния Лорд Дакавар и неговите скуайъри да се качат на борда.
— Добре дошли на борда на „Черния лебед“, милорд — поклони се Хорсах до земята, сваляйки шапка с куката си, когато Рицаря на Смъртта стъпи върху проядените дъски на изгнилата шхуна.
— Господарят Вземедушец ще бъде доволен от вашето съдействие, капитане — заяви лорд Дакавар, поглеждайки с презрение скелета до себе си. — То ще бъде възнаградено според качеството на услугата, която ни предложите — продължи Черния Лорд. — От Вас се иска да направите малка засада за залавянето на един кораб и да помогнете при обезвреждането на група бегълци. Изпълнявайте инструкциите ми и няма да си имаме никакви проблеми.
Така с няколко думи лорд Дакавар установи пълен контрол над призрачния кораб и превърна страховития му капитан в нещо съвсем малко повече от собствените му скуайъри — ратай на волята му. Червените му очи се взираха постоянно в морето, изпепелявайки мислено цялата шир. Гонитбата с това дете бе продължила твърде дълго. Рицаря на Смъртта знаеше, че господарят му е предвидил всеки развой на ситуацията и Перлата неизбежно ще пристигне в неговите ръце. Той обаче знаеше и че Черната Сянка го подлага на нещо като своеобразен тест, и лорд Дакавар бе твърдо решен да го издържи.
Още повече че жаждата му за смърт бе все така силна, както и преди. Когато се дуелираше — ако онова можеше да се нарече дуел — с момчето спасител, почти потръпваше от нетърпението да забие своя тъмен меч в младото тяло на противника си. Другите не бяха така забавни, бяха твърде лесни и бягащи врагове, докато момчето се бе осмелило да се изправи срещу него.
Затова и убийството му щеше да е още по-сладко.
— Някакви новини от великия господар, милорд? — попита угоднически дошлият наблизо капитан Хорсах.
— Ще Ви уведомя, ако има нещо, заслужаващо вашия интерес, капитане — отговори недружелюбно лорд Дакавар.
Когато усети характерното чувство за хлад, той почти инстинктивно се отпусна на едно коляно. Чу зад себе си останалите скелети — моряците, и скуайърите му, и самият капитан на „Черния лебед“ — да правят същото, когато от водата се издигна черен стълб и от него се оформи образът на Прокълнатия.
— Времето на нашето отмъщение настъпи, мои верни слуги — обърна се към немъртвите качулатата фигура. — Момчето спасител докопа Перлата на Феникса и в момента я носи към моята десница. Пресрещнете го! Убийте него и приятелите му! Не се колебайте! Не показвайте никаква милост!
Лорд Дакавар изтегли черния си меч и победно го издигна. Чу как зад него Хорсах удря сабята о куката си и как скелетите тракат тържествено с полуизгнилите си челюсти.
Моментът на разплатата идеше. Смъртта и Мрака щяха да господстват над Ралмия. Завинаги.
Нова среща с Черния Лорд
През следващите няколко дни Алекс се посъвзе и отново започна да се усмихва понякога. Главна „вина“ за това имаше Лиянна, която бе неотлъчно до него и правеше всичко възможно да го разведрява и да не му дава да унива. Младежът най-после успя да разгледа Перлата на Феникса и този път успя да й се възхити. Тя бе много красива, с големината на щраусово яйце и постоянно хвърляше красиви отблясъци от пламък.
— Архимагът Санарос ще ни спаси, веднъж да му я дам — каза момчето.
— Дано да си прав и да е наистина толкова решителен, колкото казваш — сподели мнението си Роло.
— О, решителен е.
Алекс си спомни своя последен контакт със Санарос и за миг потръпна. После обаче си каза, че архимагът е изстрадал още повече от него, всичките му приятели бяха измрели пред очите му и е нормално да няма търпение да вземе Перлата и да отмъсти на Прокълнатия.