Междувременно Алекс, Роло и Киара продължиха тренировките си по дуелиране. В първото сражение на силно клатещия се от морските вълни кораб капитан Киара имаше огромно предимство заради опита си и успя да надвие Алекс и Роло едновременно, независимо, че двамата младежи я нападаха координирано. На нестабилния кораб обаче Алекс се олюляваше като пиян и Киара използва силата на устрема му, за да го остави сам да се бутне в мачтата и да гледа объркано, докато тя леко докосва врата му с рапирата си. Роло се опита да се възползва от моментната и заетост, но една силна вълна наклони кораба и той залитна настрани, а миг по-късно острието на Киара сочеше стомаха му.
В следващите дни обаче младежите се усъвършенстваха и успяваха сериозно да притеснят капитанката, като накрая тя призна, че не иска повече да се бие с Алекс, който оприличи на „сребрист таран“. Тази чест тя остави на Роло, който благодарение на акробатичните си изпълнения някак си успяваше да проникне през защитите на младежа и за пореден път да го изненада.
В една тъмна нощ над морето се изви силен вятър и Киара накара пътниците на кораба и да се приберат. Алекс, който бе виждал морска буря в Ню Йорк, послуша съвета й и прегръщайки Лиянна се скри в каютата си, но Роло пожела да остане.
— Аз все пак съм моряк — настоя той пред Киара.
— Ти си речно пале, което само ще ми пречи на палубата — озъби му се тя.
Приятелят й изсумтя.
— Стига де — меко каза капитан Киара, — не го казвам, за да ти се подигравам. Просто нямаш опит в такива ситуации. Ако ми потрябваш, ще те извикам.
Роло си остана все така недоволен, но все пак слезе в каютата на Алекс, където с Лиянна го поканиха да поговорят. Тримата си припомниха целия път досега и очите им отново се насълзиха при спомена за Клаус, но това вече бяха щастливи сълзи, тъй като се сещаха за живота му, а не за смъртта му.
Навън бурята люлееше свирепо кораба, но нито за миг нямаше съмнение, че нещо опасно може да се случи, даже по някое време Киара дойде и каза насмешливо на Роло:
— Оказа се по-слаба, отколкото я мислех. Можеш да дойдеш.
Морякът се ухили и последва своята изгора на палубата, оставяйки Алекс и Лиянна сами. Двамата се прегърнаха и приспивани от люлеенето, заспаха един до друг, даже не усещайки няколко часа по-късно как Роло минава покрай каютата и разбит от цялото търчане по заливания от морски вълни плавателен съд се просва изморен на койката си.
На другия ден обаче цялото море бе покрито от някаква зловеща мъгла. Алекс, Роло и Лиянна стояха на палубата и тревожно се взираха в млечните валма, а Киара ругаеше през зъби.
— Ненормално време — съскаше тя, — откъде се взе тази мъгла.
— Тя е съдбата ви — разнесе се във въздуха злокобен глас и всички изтръпнаха. Алекс извади Меча на Дракона, когато пред кораба се оформи чудовищният силует на закачулена фигура.
— Прокълнатия! — извика Киара, обзета от смъртен ужас и само здравите ръце на Роло я предпазиха от това да побегне и буквално да скочи през борда. Моряците й завикаха уплашени и дори елфата Лиянна пребледня и затрепери.
— Вие постигнахте много, но пътят ви свършва тук — рече Прокълнатия, — костите ви ще се присъединят към екипажа на „Черния лебед“, а с душите ви ще пирувам аз!
Прокълнатия изчезна с гръмък смях, а на мястото на силуета му от мъглата изплува стар, полуизгнил кораб, натъпкан със скелети, размахващи мечове. Отпред на мостика му стоеше особено отвратителен скелет, облечен в скъпи, но подгизнали дрехи, с кука вместо ръка, един дървен крак и черна превръзка около едната очна кухина.
— Хорсах, Хорсах! — завикаха моряците на Киара, но замлъкнаха, когато зад призрачния капитан изникна масивният силует на лорд Дакавар.
Червените очи на Черния Лорд фиксираха Алекс злобно и лумнаха заканително.
Момчето преглътна и пребледня, но стискайки зъби вдигна Меча на Дракона пред лицето си. Зад него Роло и съвзелата се от началната уплаха Киара изтеглиха сабите си, а Лиянна опъна лъка си. Моряците на кораба пък вдигнаха кой каквото има — ножове, харпуни, саби, гребла.
— Абордаж! — изграчи капитан Хорсах и скелетите му заметнаха изгнили въжета с куки, които се забиха в корабчето на Киара.