Немъртвите запъплиха по вървите, начело с уродливия капитан, който ловко се приплъзна по въжето, размахвайки куката и ятагана си.
— Никой не може да взема на абордаж кораба ми! — процеди през зъби Киара и вдигна рапирата си — Този е мой!
— Позволи ми да помогна, скъпа — галантно каза Роло и застана до нея.
Миг по-късно Хорсах се нахвърли върху тях, мъчейки се да строши рапирата на жената с куката си, докато бясно размахваше ятагана си към Роло.
Алекс пък съсече няколко от скелетите от „Черния лебед“, когато видя ужасяваща гледка. Скуайърите на лорд Дакавар направиха своеобразен мост между двата кораба, по който Рицаря на Смъртта мина, тържествено вдигнал страховития си меч. Лиянна се опита да го събори със стрелите си, но той ги съсече във въздуха. Когато стъпи на борда на „Веселата Видра“, скуайърите се извиха като чудовищна лента и се приземиха зад повелителя си.
— Убийте елфическата принцеса — небрежно нареди Черния Лорд и слугите му се втурнаха към Лиянна, която изруга и хукна да бяга, изстрелвайки по някоя и друга стрела назад.
— Ето че пак се виждаме, момче от друго селение — каза Дакавар на Алекс.
Младежът трепереше, но бе изправил Меча на Дракона пред себе си.
— Този път май го няма джуджето, за да те спаси, а?
Това обаче бе грешка. Като се сети за Клаус, огън лумна в сините очи на Алекс и той направи немислимото — дръзко нападна Рицаря на Смъртта. Изненадата на Черния Лорд бе толкова голяма, че едвам успя да блокира дъжда от удари, който младежът стовари върху му.
В това време Хорсах, Киара и Роло играеха танца на смъртта. Немъртвият капитан бе добър, дяволски добър и само отличната координация на моряка и капитан Киара, придобита от дните тренировки, им помогна да издържат напора на скелета, чиито кука и ятаган зловещо свистяха във въздуха.
Стрелите на Лиянна пък поразяваха скелет след скелет от екипажа на „Черния Лебед“ и скоро малцина от тях останаха цели. Не така обаче стоеше въпросът със скуайърите на Дакавар, които разсичаха хората от екипажа на Киара с дива жестокост, неизменно опитвайки се да хванат елфическата принцеса в смъртоносен обръч, от който нямаше да има измъкване, а по всичко изглеждаше, че скоро и Алекс ще се озове в подобна ситуация.
Удържайки първоначалния напор на младежа, без да получи нито един удар, лорд Дакавар от своя страна бе съумял да нанесе няколко мощни удара на момчето и отново започваше да го притиска към края на палубата.
— Гневът ти дава сили, момче от друг свят — каза бавно Рицаря на Смъртта, — но дори и той не е равностоен противник на мрачната магия, с която господарят ме е дарил. Още по-малко на уменията ми.
В това време Лиянна успя майсторски да обезвреди един от скуайърите на Дакавар, прострелвайки го така, че да го изблъска зад борда на кораба, докато група моряци успяха да съборят втори като бутнаха няколко бъчви отгоре му.
Двама обаче оставаха и вече бяха все по-близо до елфата, а Роло и Киара вече започваха да се задъхват под атаките на капитан Хорсах. Той се смееше оглушително и — една особено гадна част от проклятието му — призрачни слюнки летяха от разтворените му челюсти. Злодеят предвкусваше победата. Той се завъртя около оста си, подхвана едновременно оръжията на Роло и Киара с помощта на куката и ятагана си и напрягайки цялата си сила на изчадие на смъртта се опита да ги изтръгне от ръцете им. Морякът и капитан Киара обаче стискаха здраво своите оръжия, благодарение на което се завъртяха в пълен кръг във въздуха и се проснаха на палубата.
Хорсах изцъка с призрачния си език и отново се извърна, мъчейки се да забие и ятагана, и куката в гъвкавите тела на противниците си. Те обаче се отместиха и той за миг остана в капан на собствените си оръжия, забити в корабните дъски.
— Олеле — успя само да каже немъртвия, миг преди остриетата на Роло и Киара да го надробят на парчета.
Двамата, горди от постигнатото, се целунаха звучно по устните, след което бързо се впуснаха отново в битката.
Скачайки на крака изненадаха в гръб единия от скуайърите на лорд Дакавар и той сподели съдбата на капитан Хорсах. Другият пък накрая бе разстрелян от Лиянна, която го избута към перилата и оттам — цамбууур! — в морските дълбини.
Нищо от това обаче не притесняваше лорд Дакавар. Той бе принудил Алекс да премине в глуха защита, която на всичко отгоре не бе и особено ефективна. Както и в предишната битка, това, което спасяваше момчето, бе Бронята на Сребърната Луна, търпеливо понасяща ударите на Черния Лорд. Победата на рицаря бе само въпрос на време.