Обсипаният с уродливи руни меч се стовари тежко върху дясното бедро на Алекс и със стон момчето падна на колене, немощно вдигайки Меча на Дракона в отчаян опит да се защити.
В този миг Роло и Киара нападнаха Рицаря на Смъртта, сабята и рапирата свистяха като стършели… но миг по-късно двамата се свлякоха, след като Меча на Черния лорд блокира остриетата им и отвратителните му руни ги заляха с вълна от студ, болка и отчаяние.
— Та докъде бях стигнал… — обърна се Дакавар към Алекс, когато нехарактерен звук разцепи въздуха.
Храаааааааааааас.
Лорд Дакавар погледна надолу и изумен видя Меча на Дракона, който стърчеше от нагръдника му.
— Изумително — каза тихо той.
Алекс изпъшка гневно, изтегли Меча назад, завъртя се и с всичка сила прасна Рицаря на Смъртта като с бухалка за бейзбол.
Лорд Дакавар политна настрани и падна през борда с плясък.
Взрив от аплодисменти посрещна вдигнатия меч на младежа.
Последен етап
Самият Алекс по-късно имаше трудности да си спомни какво точно стана в няколкото часа след изненадващата му и, в интерес на истината, подарена победа над лорд Дакавар. Едно беше ясно обаче — оцелелите моряци го вдигнаха на ръце и го носеха като играчка насам-натам из кораба (в това време изритвайки някоя и друга кост зад борда). Роло и Киара демонстративно коленичеха и започнаха да му се кланят, а Лиянна връхлетя отгоре му и му лепна толкова дълга целувка, че момчето имаше чувството, че ще се задуши.
Самият той обаче бе много доволен от тази си победа и вече чувстваше, че нещата ще се оправят. Беше го яд, че не може да се свърже със Санарос да му каже добрата вест, но и не му оставиха време да мисли за това. Киара отвори нови бъчви с вино и ром и скоро всички — включително Алекс и Лиянна! — се напиха почти безпаметно по случай изключителната победа над Рицаря на Смъртта и неговите немъртви слуги.
Така изкараха и следващите няколко седмици. Виното не свършваше, тъй като спираха на всяко пристанище и купуваха допълнително, разказвайки за добрите новини. Алекс вдигаше Перлата над главата си и скоро навсякъде хората скандираха:
— Дакавар — мъртъв! Хорсах — мъртъв! Обитателя — мъртъв!
Някои по-дръзки дори се осмеляваха да подемат призива:
— Иде ред на Прокълнатия! — а други обещаваха да изпратят гълъби до Санарос, за да му съобщят добрата вест.
На самия кораб групата продължи своите занимания по фехтовка, които им доставяха истинско удоволствие. Славната победа над Черния Лорд не спаси Алекс от не така положително представяне на следващия ден, когато Роло го остави да търчи с изплезен език по палубата подир него, за да го събори елегантно с корабно въже и… минути по-късно да бъде разнищен от точните удари на Киара, която на свой ред видя как рапирата й тъжно прелита от удара на Меча на Дракона и се забива в мачтата.
— Сребрист таран! — повтори мисълта си тя.
Най-накрая стигнаха до река Песнопойна и поеха последния път към Кралския Замък и чакащия ги архимаг Санарос.
… Спомените го заливаха един след друг като вълните, сключващи се над главата му.
Беше студена зимна утрин, а входът на пещерата зееше като гърло на чудовищен звяр пред него. Вятърът вееше кестенявите му коси, а челюстта му бе стисната във волева гримаса.
— Не забравяй, славни рицарю — каза абатът, загърнат в неизменната си черна роба, — ти си единственият, който може да спре ужаса, който носи Ауганфил.
Лорд Дакавар навлезе заедно със скуайърите си из тъмните коридори. Скуайърите бяха още млади и неопитни. Самоуверените им усмивки бързо изчезнаха в мрака на подземията. Единствено абатът остана невъзмутим, изпод качулката се показваха само брадичката му и свитите тънки устни, а ръцете бяха прибрани в ръкавите.
Вървяха дни наред в мрака на някогашните джуджешки пещери и когато стигнаха целта, Ауганфил беше онзи, който ги намери, а не, както очакваха, те — него.
Макар и сянка на величието си като черен дракон, гигантският скелет, светещ в отвратителна фосфоресцираща светлина, връхлетя като ураган върху групата. Двама от скуайърите паднаха мъртви веднага, разпарчетосани от ноктите на изчадието. Абатът благоразумно се отдръпна настрана, а лорд Дакавар нападна с рев призрачния дракон, огромният му меч сечеше старите кости като вейки, дори рогатият шлем къртеше части от тях.