Санарос го изгледа хладно.
— Един час и нито секунда повече.
Сетне излезе от оръжейната. Робата му изшумоля като есенни листа, повдигнати от вятъра.
През следващия час старият рицар показваше основни стойки на тялото при водене на бой, както и няколко удара.
Алекс, който нямаше никакво обучение нито по фехтовка, нито по бойни изкуства, успя да запомни едва няколко движения.
— Нищо не направихме — изсумтя Валтъс, когато архимагът се върна, а момчето не посмя да възрази.
Санарос се усмихна топло:
— Това обаче ще направи. — И извади изпод робата си дълъг двуостър меч със златна дръжка и искрящо острие. Алекс зяпна като го видя и го пое с благоговение.
— Уау! — възкликна той и неспособен да измисли нещо по-оригинално, повтори: — Уау!
Мечът бе учудващо лек предвид размерите си и много красив.
— Реже всичко — каза одобрително архимагът, докато наблюдаваше как момчето се радва на новата си придобивка — не се чупи и дори намира сам посоката към тялото на противника. Отлично оръжие. Изкован е преди десет века от майстори джуджета, които втъкали драконови люспи в метала и го калили с драконов огън. Казват, че драконът, който им помагал в направата, вложил в него и от магията си. Убеден съм, че е вярно.
Алекс замахна няколко пъти с меча, който изсвистя заплашително. Валтъс намръщено поклати глава.
Санарос обаче не бе свършил.
— Мечът е важен — измърка той, — но не бива да се забравят и доспехите.
Зад гърба му пристъпи висок страж, поклони се и остави на пода рицарски доспехи, облени в сребърно сияние.
— Облечи ги — нареди архимагът на Алекс.
Момчето го послуша и припряно сложи бронята, която сякаш залепна по тялото му. Макар на вид да бе като доспехите на рицарите от неговия свят, теглото отново бе много по-малко от очакваното и за миг му напомни на чудодейните костюми на любимите му комиксови герои.
— Бронята на Сребърната луна — кимна Санарос. — Принадлежала е на древен крал на елфите. Изковал я посред нощ на една горска поляна, докато любимата му постоянно свирела на арфа по време на работата. Тези доспехи не могат лесно да бъдат счупени, а пролуките им са много малко. Малцина са бойците, които могат да се възползват от тях, може би само един.
— Кой? — попита Алекс.
— Дано никога не разбереш — отвърна лаконично и загадъчно архимагът, — сега вземи това — и подаде на младежа един шлем. Приличаше на шлем на хоплит от древна Гърция, но бе от същия мек сребрист метал като този на бронята.
— Той какво прави? — попита момчето.
— Пази ти главата — съвсем сериозно му отговори Санарос, сетне прихна да се смее. Като се успокои, добави — слагай го, когато влизаш в бой, макар че и иначе няма да ти тежи на главата.
— Йее, чувствам се непобедим — Алекс си сложи шлема и се разкърши с бронята си.
Наистина усещането от леката броня и невероятния меч бе страхотно.
— Каква заблуда — сухо коментира възбудата на младежа сър Валтъс.
На Алекс му омръзна от постоянните забележки на досадния чичко.
— Хайде една тренировка тогава, а?
И без да чака се метна към стария рицар, който едвам успя да вдигне за защита стария си меч. Алекс нападна със скорост, за която и не подозираше, че е способен, а ударите му, макар и непохватни, изведнъж по средата на полета си ставаха много точни и предизвикваха отчаяни реакции у Валтъс, който отчаяно се стремеше да ги избегне. Накрая мечът на стария воин просто не издържа и се счупи.
Алекс вдигна победно острието си.
— Имаш хъс — задъхан изсумтя Валтъс, обърсвайки потта от челото си, — но ти липсва прецизност, дори и с Меча на Дракона. Ако срещу теб е истински майстор…
— Ще си счупи оръжието в бронята — прекъсна го остро Санарос, сетне се усмихна: — Добра работа, Алекс. Ела с мен! А ти, Валтъс, престани с подмятанията си.
Момчето се захили и последва архимагът, очаквайки нови подаръци. Старият вълшебник го отведе в малка стая, пълна със странни предмети.
— Тук е моята обител — меко каза Санарос — и моят килер с вълшебни предмети.
Той взе едно шишенце и го подаде на момчето.
— Това е лековит еликсир. Ако си ранен, болен и прекалено изморен, той ще възвърне силите ти. В шишенцето има достатъчно за три отпивания, тъй че бъди внимателен.
След това Санарос извади ленена покривка, нави я на руло и я подаде на младежа.