Що се отнася до орките, те изпаднаха в пълна паника, тъй като статуите на Прокълнатия из Ралмия започнаха да падат като сухи съчки, а и те самите внезапно откриха, че не могат да разберат какво точно ги е карало да са му верни.
В крайна сметка радостният ден на коронясването и сватосванията настъпи, макар и с огромно закъснение от близо година поради ред бюрократични неуредици.
Пред кралския дворец се бе насъбрал многолюден народ от най-различни същества — елфи, джуджета, хора и дори няколко гнома, които твърдяха, че познават крал Алекс, кралица Лиянна и техния адмирал Роло, и даже настояваха, че тримата много обичат чесън и подправки.
Първата церемония бе сватбата на Роло и Киара. Морякът, пременен в спретнат адмиралски костюм (Алекс бе приел насериозно препоръката на гномите) изглеждаше доста изнервен, докато Киара гледаше лукаво като лисица, влязла в курник.
Сватбата бе бърза, но пък целувката между двамата — продължителна.
Не така стояха нещата със съчетаването на Алекс и Лиянна — крал Арлеанн държа дълга половинчасова реч, в която подчерта новата роля на елфите в управлението на Ралмия, тяхната неоценима помощ за бъдещия крал Алекс и накрая спомена колко силна е любовта между двамата.
Те го демонстрираха с дълга, продължителна целувка, след която си поеха дълбоко дъх като след плувен маратон.
Най-накрая Алекс бе коронясан за крал, под бурните лупинги на Вилхелм и Клара, които озариха небесата с пламъците си.
Вечерта, когато булките и младоженците се събраха да обсъждат новото си „печално“ положение, Роло, който беше доста пийнал, погледна красивата златна коронка, килнала се върху русата глава на Алекс и намигайки му, рече:
— Знаеш ли какво бих казал на Санарос, сега, ако бях на твое място?
— „Какво е да си мъртъв“? — отвърна Алекс, който също бе доста почерпен.
Двамата се разхилиха.
— Не — поклати глава морякът.
— А? — вдигна глава Алекс.
— Никак не лош резултат за едно безполезно хлапе, това бих му казал! — Сетне двамата вдигнаха чашите си една срещу друга.
— Наздраве!