— Това е вълшебна покривка. Веднъж на ден като я разпънеш, пред теб ще се появи обилно ядене. Пази я здрава, иначе ще развалиш магията.
— Ще я пазя — обеща Алекс, като я метна на рамо.
Аспирин за всичко, ядене на корем… какво ли още имаше да му покаже този чудесен старец?
— В същия дух е и третият ми дар — каза архимагът, подавайки една манерка на Алекс. — Тя винаги е пълна с вода, стига да не излееш всичката наведнъж — Санарос млъкна за миг, сетне продължи. — Повече магии няма да ти давам, тъй като те биха издали присъствието ти на емисарите на Прокълнатия, които скитат из Ралмия. Това би било пагубно за мисията ти.
— Дори с тази броня? — усмихна се невярващо Алекс.
— Срещу силите на тъмната магия няма защита — злокобно рече Санарос, — така че бъди внимателен.
Архимагът отново поведе Алекс по витата стълба на замъка, този път много надолу. Накрая те стигнаха до стая, пълна с карти и глобуси. Вътре чакаше лейди Олимпия.
— Миличък — каза тя, — убедена съм, че Валтъс и Санарос са забравили най-важното нещо за успеха на една мисия — и му подаде една тежка кесия, — вътре има 100 златици. Харчи ги внимателно.
— Мъдро решение, скъпа ми Олимпия — рече архимагът и се усмихна. — А сега нека запознаем нашия млад герой с географията на Ралмия.
Санарос махна с ръка и един огромен пергамент се разви пред тях.
— Ралмия е един континент. Близо до източната му част има група от острови, достигащи навътре в морето, което опасва цялата Ралмия и според нашите изследвания стига до края на света, където огромният водопад би те изхвърлил в друго селение.
— Значи Ралмия е плоска? — невярващо попита Алекс.
— Като палачинка — засмя се старецът. — На самия континент живеят най-разнообразни създания — елфи, джуджета, кентаври, троли, орки, гоблини, гноми и, разбира се, хора. Макар че често те са заедно в градовете, е важно да се отбележи, че елфите и кентаврите се чувстват най-уютно в горите, за джуджетата рай са планините, а орките и тролите предпочитат пещерите. Гномите обичат степите, а хората по принцип са привързани към големите градове.
— Това са разумните, и донякъде цивилизовани, раси, като тук не включвам откровените чудовища — блатни духове, вампири, върколаци, дракони и други създания.
— Какво е Обитателя? — внезапно попита Алекс.
— Откъде знаеш за него? — сепна се Санарос.
— Видях го в една книжка, преди стражите да ме халосат в библиотеката — усмихна се момчето.
Санарос сякаш се сви.
— Обитателя е древно същество, зло и покварено. То не служи дори на Прокълнатия. Някога е било джудже, но от алчност и жажда за власт се променило в звяр, отмъкнало богатствата на близките си и незнайно как ги отнесло на Пъкления остров, където живее и до ден-днешен. Дано пътищата ви не се кръстосат никога.
— Но стига за него — разкърши рамене архимагът.
— Кралският замък — той посочи картата — се намира ето тук, до река Песнопойна, която продължава на юг от нас до Езерото на Сияйните Залези. Твоят път обаче е в обратната посока, към Града на Пророците.
— Аха — тъпо кимна Алекс, докато наблюдаваше как пръстът на Санарос опасва почти цялата карта.
— Там трябва да се поклониш в храма на Оракула; на това място ще ти бъде и разкрито, къде е Перлата на Феникса. Наше предимство е, че създанията на Прокълнатия не могат да пристъпят там. Силите на Оракула са анатема за тях.
— Има няколко пътя в тази посока. Можеш да наемеш кораб по река Песнопойна, но слуховете, които дочувам, са, че част от нея е заблатена и нападната от блатни духове. Друг вариант е да поемеш през гъмжащата от гноми степ.
— Готино — отбеляза Алекс.
— И в двата случая трябва да се пазиш. Доспехите ти ще са предупреждение за обикновените пътни лешояди да не те закачат, но нощем, когато легнеш да спиш, не биха се поколебали да те атакуват. Затова си намери керван или наеми кораб. В никакъв случай не тръгвай сам — било пеш или с лодка.
— А ако не мога да намеря спътници? — попита младежът.
— Ще намериш, дори и в тези бурни времена минават кервани — каза Санарос. — Но дори и да няма керван, кораб ще има винаги. Той би те отвел до Планините на Забравата, негостоприемно място, обитавано от троли и орки. Там ще трябва да се пазиш много и все пак е по-добре отколкото обиколката, която би отнела месеци, за да те отведе до Пустинята на Жарта — място, където нищо не може да оцелее, освен пустинните орки.