Алекс реши да му помогне, въпреки антипатията си към него — той се втурна към създанията, размахвайки меча си наляво и надясно. Омагьосаното острие попиля създанията и те стъписани отстъпиха назад, съскайки с омраза към момчето.
— Намери лодка! — каза Алекс на моряка, който кимна и се втурна към една съвсем малка, забравена до някакви бъчви. Момчето го последва, махайки с меча си и държейки настрана отвратителните твари, които виеха от неприязън и омраза.
Скоро и двамата се спуснаха с лодката във водата, от чиито дълбини изкачаха ръцете на още жадни за смърт духове. Мечът на Алекс и дългата сабя на моряка обаче ги държаха настрана, докато накрая, след няколко напрегнати минути не стигнаха брега. Двамата изскочиха от лодката и се отдалечиха към високите треви на степта, които се полюляваха от вятъра.
Блатните духове се прибраха с бълбукане под мочурливите води, загубили всякакъв интерес към жертвите си в мига, в който те се озоваха на твърда земя.
Очите на младия моряк гневно блестяха.
— Мръсна, мазна паплач — процеди той.
Алекс го погледна, дишайки тежко. Все още шокът от битката беше твърде голям. Лицата на моряците, отвлечени от блатните духове под водата сякаш още бяха пред него.
— Алекс Джаспърс — представи се той на неволния си спътник.
— Роло Скарф — отвърна морякът не особено дружелюбно.
Все пак двамата колебливо стиснаха ръце.
Среднощен дуел
Алекс и Роло вървяха през целия ден из степта, решавайки да се отдалечат от отвратителната река, която бе погълнала кораба. За тяхно щастие не се натъкнаха на гноми, макар следите на малките гадни същества да бяха навсякъде.
Роло Скарф плюна, като ги видя и очите му блеснаха с яростен огън. Явно той мразеше и гномите, колкото блатните духове. Ухилената гримаса, с която той се разхождаше по кораба, бе изчезнала и бе заменена с мрачната физиономия на човек, комуто сякаш целият свят бе крив. Алекс никак не се радваше на мълчаливата му компания.
Вечерта ги свари в нещо като малка низинка, където си накладоха огън. Алекс разгъна вълшебната си покривка и за двамата изгладнели младежи се появиха превъзходни гозби, които те бързо погълнаха без остатък.
Като хапнаха, Роло за момент се усмихна и попита:
— Накъде така, по тая… кралска работа?
Момчето го погледна. От самото начало не харесваше кой знае колко наперения моряк и не искаше да му се обяснява много-много. Не вярваше да е емисар на Прокълнатия, но кой можеше да знае.
Във всеки случай Роло Скарф не приличаше на човек, вдъхващ доверие.
— Към един град — отвърна неопределено Алекс.
— Колко чудесно — показа зъбите си Роло в някакво подобие на саркастична усмивка.
— Кое? — не разбра Алекс.
— Докато Прокълнатия върлува из Ралмия, архимагът Санарос праща разни хлапета в лъскави брони на гурбет из „едни градове“. Велико!
Момчето замълча, не знаейки какво да отговори.
— И какво ще правиш в тоя град? — запита Роло, присвивайки очи.
Алекс се напрегна.
— Не мога да кажа — отсече той.
— Ясно — ехидно се усмихна Роло, — тайни кралски задачи.
Алекс не отвърна, а отпи малко вода. Почваше да съжалява, че не се е разделил с моряка по-рано.
Роло продължи:
— Видях те как се биеш. Знаеш ли какво мисля? — пиратът се ухили широко.
Алекс го погледна. Помисли си колко ли блатни духа бе направил днес на локви и как бе спасил човека до себе си. Почувства се горд.
— Не — каза само на глас, усмихвайки се леко.
— Мисля, че си измамник — спокойно каза Роло.
Усмивката изчезна от лицето на Алекс.
— Моля? — учуди се той.
— Мисля, че оръжията ти са магически и вършат цялата работа. Самият ти не струваш — морякът стоеше все така спокоен, но очите му блестяха като на хищник.
Алекс се изправи.
— Може и да не струвам, но аз те измъкнах от бандата на блатните духове, ако не си спомняш.
Роло направи кълбо назад и също стана.
— А може би, ако бронята беше в ръцете на компетентен войн духовете въобще нямаше да потопят кораба. Ако Санарос не раздаваше силите си на деца, ходещи до този или онзи град.
— Архимагът Санарос е велик човек! — викна Алекс и изтегли меча си.