Скоро над тревите се разнесе вкусният аромат на печена риба. Двамата младежи хапнаха и след това се стегнаха за път.
— Алекс, имам предложение за теб — каза Роло, бавно и някак колебливо, все едно говореше на котка.
— Слушам — момчето погледна притеснено Скарф. За миг помисли, че морякът пак ще поиска меча.
— Наблюдавах те вчера как се биеш — започна предпазливо Роло, — когато казах, че не струваш, те излъгах.
Алекс го изгледа учуден.
— Какво искаш да кажеш? Ти ме победи. При това лесно — за миг ушите на русия младеж пламнаха от спомена.
— Защото аз съм майстор — ухили се доволно спътникът му, — а ти нямаш никакъв опит. Имаш обаче хъс и вроден усет. С този меч би бил смъртоносен противник за почти всеки. На тази мисия обаче е вероятно да се срещнеш с изключенията — морякът стана сериозен. — Имаш нужда от някакво основно обучение.
— И? — Алекс все още не знаеше какво да мисли. Това бяха и думите на Валтъс.
— Аз, смея да кажа, че мога да ти разкрия някой и друг номер — очите на Роло светнаха, — дай ми време и ще направя от теб войн, който може да се изправи срещу абсолютно всеки!
— Архимагът каза, че нямаме време — плахо отвърна Алекс.
— За школна подготовка, не — съгласи се новият му приятел — обаче за около час подготовка всяка сутрин, бихме могли да направим така, че да си кофти изненада за доста народ.
Така започна обучението на Алекс. Роло в началото му показа някои основни позиции. Младежът забеляза, че са различни от тези, които самият моряк използва.
— Да, защото ти си тежковъоръжен и с двуръчен меч — обясни Скарф, — аз предпочитам сабята и по-лекия стил.
След час позиране от страна на Алекс и корекции от страна на Роло, морякът реши, че за днес са минали достатъчно материал и е време да тръгват.
Планините на Забравата се издигаха заплашително над тях и върховете им сякаш докосваха мрачни гъсти облаци, сливайки се с небесата.
— Захлажда — отбеляза мрачно морякът. — Дано стигнем планините преди есенните бури. Иначе ни чака много тежък път.
Засега обаче пътят им минаваше през степта. След има-няма два часа ходене, Алекс и Роло отново забелязаха зловещите следи от гномски ботуши.
— Гноми — мрачно отбеляза морякът.
— Санарос ме предупреди за тях — спомни си и Алекс, — каза, че са опасни.
— И е прав, макар да не са изначално зли като блатните духове — съгласи се Роло. — За сметка на това са безкрайно суеверни и сега, поради проявите на мощта на Прокълнатия, го обожествяват.
— Значи трябва да ги избягваме!? — предложи момчето.
— Ако можем — сви рамене морякът.
Продължиха през оредяващите треви, а следите от стъпки на гномите зачестиха. По едно време попаднаха на скъсано наметало, хвърлено на пътя. Алекс потръпна.
— От гном ли е? — попита той.
— На елф е — успокои го Роло, — елф, когото гномите са пленили.
Момчето го погледна:
— Какво ще го правят?
Роло сви устни:
— Ще го принесат в жертва на Прокълнатия, предполагам.
— Това е ужасно — извика Алекс, — трябва да ги спрем!
— Как? — озъби се морякът — ако съдя по следите, са били поне десет.
— Не можем да оставим горкия елф така — настоя Алекс, — сам каза, че Прокълнатия вилнее безнаказано из Ралмия. Това е шанс да ограничим злото му.
— Или да станем на гномска вечеря — изплю се Роло.
— Моля? — не разбра Алекс.
— Жертвоприношението при гномите се изразява с ритуално поглъщане на жертвата. Демек — устата на моряка се изви в крива усмивка — правят те на чорба и те изяждат. С чесън и подправки.
— Още една причина да не оставяме елфа там! — разпалено отвърна момчето. — Би било престъпление!
— Май няма как да те убедя, а? — намръщи се Роло. — Добре тогава, ще проследим гномите и ще видим какво може да направим.
Следата ги отведе навътре в степта, встрани от основния им маршрут. Тревите се поклащаха от подухващия вятър, а пътят на двамата младежи през тях бе наблюдаван от време на време от притеснени съсели и мармоти, които се скриваха обратно в дупките си.
След известно време дочуха тъп, ритмичен звук „там-там, там-там“.
— Какво е това? — попита Алекс.
— Гномски барабани — отвърна Роло, — кофти. Значи имат банкет.
Двамата приближиха предпазливо мястото, откъдето долиташе звукът и, скрити иззад високите треви, доближиха до малко окосено пространство, на което се разиграваше ужасна картина. Млада хубава жена с червени коси и заострени уши стоеше вързана на кол, а около нея подскачаха гноми, които носеха съчки и току се провикваха: