— Това е чудесно — отвърна Алекс, сетне се изчерви под погледа, който Лиянна му хвърли. — Ъъъ… искам да кажа… ъъъ… че сме повече и е по-сигурно…
— Да, така пътят ще е по-сигурен — развеселено отвърна елфата.
— След като си разменихте любезности — намеси се Роло, — можем вече да тръгваме, преди гномите да се върнат в по-големи количества и да решат все пак да ни сготвят за вечеря… с чесън и подправки.
Така тримата тръгнаха на път.
Планината на Забравата
Следващите няколко дни подействаха благотворно на Алекс и приятелството му с другите двама спътници. Роло се оказа забавен човек, който постоянно разказваше весели истории от плаванията си по река Песнопойна, като например как трябвало да спасяват скъпоценен сапфир, откраднат от пеликан или пък как намерили крокодил в мрежите за риба. Не обичаше да разказва за битки, макар от време на време да подмяташе за срещи с блатни духове.
Тренировките между двамата продължаваха и Алекс усещаше, че вече е значително по-умел от преди, а съвършеният му меч се превърна в непреодолимо препятствие за моряка по време на учебните им двубои. Роло чистосърдечно призна, че ако в първата битка помежду им Алекс бе предпочел да се брани, вместо да напада, шансът му е щял да бъде нулев.
Лиянна стоеше малко настрана от тях, но често разказваше за странстванията си из Ралмия и чудноватите същества, които бе виждала там. Алекс беше очарован от нея и я намираше за уникална. Като се сетеше за глупавите момичета от училището си, които мислеха само за мобилни телефони и попмузика, и ги сравнеше с тази уникална елфа, ставаше още по-запленен от нея, макар да не можеше да се каже още, че я обича — чувството бе по-скоро на възхищение, отколкото на любов.
Планините наближаваха все повече и повече, а с това, и с напредването на есента, времето започна да се влошава. Небесата започнаха да потъмняват и да се мръщят, от време на време преваляваше дъжд, час по час в небето изтрещяваше гръм. Местността също започна да се променя — тревата стана по-рядка и значително по-ниска, появиха се големи, макар и разкривени дървета, а от равна земята започна да се издига на баири, които ставаха все по-стръмни и по-стръмни.
Скоро пътят им пресече множество малки реки и поточета, в които тримата можеха да се разхладят и утолят жаждата си. Дори с манерката на Санарос, Алекс бе благодарен, когато имаше възможност да се напие със студена вода — макар според Роло това да бе опасно и глупаво. В крайна сметка морякът се оказа прав и Алекс наистина се закашля същата вечер, след като бе пил от такова поточе, но Лиянна накладе голям огън и всичко се размина без проблеми.
Постепенно, когато започнаха да се изкачват по самите планини, пътят стана все по-непроходим и осеян с камънаци, докато най-накрая не се превърна в малка, криволичеща из височините пътека. По нея рядко минаваха странници, а и ония, които минаваха, бяха неприветливи и студени хора, спуснали качулки до носовете си в знак, че не желаят да бъдат безпокоени. Тези земи бяха неизвестни дори за Роло, и Алекс се притесни, че ще се загубят в огромната планина, но за щастие Лиянна бе минавала оттук и ги успокои, че най-близкият град е на има-няма два дена път.
И малко след като го каза, се разрази буря. Започна изневиделица — с тежки, големи капки, които се посипаха от небето и за късо време образуваха водна стена, която ги измокри до кости и направи пътуването им по планинската пътека мъчително и опасно. Главата на Алекс се замая от внезапно зейналите ту отляво, ту отдясно пропасти и той все по-често се подхлъзваше и падаше по пътя. Дори ефирната в стъпките си елфа изглеждаше уморена и само свикналият да се катери по мачтите Роло изглеждаше не особено обезпокоен.
Всичко това доведе до бързата умора на Алекс, за когото бе трудно да направи дори няколко крачки, без да се строполи на земята. Роло му помогна, като метна ръката му през рамото си, но така скоро и той се умори. Лиянна, която бе избързала леко напред се обърна и каза:
— Наблизо има пещера!
Роло изръмжа:
— Обитавана или не?
— Не мога да преценя — сви рамене елфата, — но нямаме друг избор. Момъкът изнемогва, ти също, а и аз самата се чувствам изцедена.
С това разговорът завърши и скоро тримата се свиха близо до входа на огромната пещера, мокри и измръзнали. Кашлицата на Алекс от предишния ден се бе завърнала и сега той се давеше за всяка глътка въздух. Лиянна изглеждаше мръсна и безкрайно изморена и дори коравият Роло бе на края на силите си.