С това кратко изречение Хендрикс прати Алекс към училищната библиотека, където трябваше да чете за Хелуин и създанията, които според мълвата излизаха тогава. Това удовлетвори Бъди, чиито план проработи идеално — той се лепна за Джина и практически си осигури дама за бала.
Вместо с дами, Алекс сега щеше да се занимава с таласъми и тиквени маски, което до известна степен си беше и облекчение — момичетата доста го притесняваха. Край тях винаги се изчервяваше и оглупяваше. Младежът имаше неприятното подозрение, че това е естественото му състояние.
Госпожа Ядрълс, библиотекарката на училището, отново не му обърна никакво внимание, когато влезе, тъй като бе напълно вглъбена в някакъв любовен роман. Е, почти напълно — до нея имаше купа с пуканки.
Алекс намери секцията с фолклорните предания и започна да търси книга за Хелуин. Попадна обаче на книга с приказки на братя Грим, „1001 нощи“, старогръцка митология и книга с легендите за крал Артур. Младежът ги прегледа, търсейки нещо, което да свърши работа за доклада му, но не откри нищо съществено. Раздразнен, той обиколи рафта и погледна от другата страна, макар да знаеше, че там е историческата секция.
Попадна обаче на гледка, която го изуми. Този рафт на библиотеката изглеждаше дълъг и потъваше в дълбок коридор пълен с прашасали книги, които никога не беше виждал. Стената от обикновена мазилка се преобрази в каменна, като от старинен замък.
Алекс извърна трескаво назад глава, но Ядрълс все така четеше любовния си роман, нагъвайки пуканки. Момчето отново се обърна към рафта със странни книги. Нещо го накара да тръгне към него. Младежът хвърли поглед по стройно наредените заглавия. Те бяха написани със странни руни, но някак си Алекс ги разчиташе, макар че не му говореха нищо. „Транспортация и телепортация между отделните селения“, гласяха няколко особено обемисти тома, очевидно съставляващи крупно съчинение. „Магически оръжия и брони“, гласеше друга поредица.
— Какво по дя… — учуди се Алекс, когато едно заглавие хвана окото му.
То гласеше „Бестиарий на зверовете от Ралмия“. Алекс си беше купувал бестиарий за една от любимите си комиксови поредици и макар да нямаше представа какво е Ралмия, знаеше, че това е списък с чудовища. „Може да ми помогне за домашното“, каза си момчето и взе книгата. Тя бе много тежка и потънала в прах. Младежът се закашля. Страниците й не бяха от хартия, а от пергамент и изписани на ръка. В книгата имаше и рисунки на странни същества. Видя проклетите таласъми, но видя също дракони, хидри, минотаври, както и някакво създание, наричано Обитателя. То беше много грозно и люспесто, с огромна паст и няколко очи.
— Ъ-ъ-ъ!? — възкликна Алекс. — Дори и в сериите за Маскирания Отмъстител няма такива изроди!
После се сепна, че вдига шум в библиотеката и се огледа да види дали е обезпокоил библиотекарката.
Обаче нея я нямаше. Нито бюрото й. Нито каквато и да е позната част от библиотеката.
Алекс се огледа диво. Навсякъде продължаваше старинният коридор с рафтове, пълни с книги, пергаментови свитъци и папируси с неразбираемо звучащи заглавия и странни рисунки.
— Госпожо Ядрълс! — викна момчето, обаче отникъде не се чу отговор.
Алекс хукна в една посока, после в друга, но навсякъде виждаше една и съща картина — безкрайни рафтове в каменни коридори, които нямаше как да са в училището.
— Госпожо Ядрълс! — повтори той, повече от уплаха, отколкото с надежда, че наистина ще чуе отговор.
Алекс започна да се щура напосоки из грамадната библиотека, като с всеки изминал миг биваше обзет от все по-голяма паника. Струваше му се, че се оплита като пиле в кълчища, лутайки се из непознатия книжен лабиринт. По едно време обаче забеляза промяна — коридорът стана по-чист и по-поддържан, а книгите вече не изглеждаха така прашасали и захабени, макар че бяха все така странни и чужди за младежа.
Внезапно Алекс чу тътрене и застина.
— Госпожо Ядрълс? — запита той колебливо.
Иззад единия от рафтовете обаче се подаде нещо, което момчето определи в първия момент като извънземно. То беше много ниско, с дълга тъмносиня мантия, зеленикава кожа и рунтави вежди, под които някак нелепо стояха чифт очилца, поставени върху огромен нос.
Алекс зяпна.
— Кой си ти? — Гракна странното същество. — Стража! — сетне хукна да бяга.
— Хей, чакай! — Викна Алекс и реши да го последва.
Съществото тичаше изненадващо бързо за късите си крачка, но все пак младежът не бе в лоша форма и започна да го настига. Двамата приближиха огромна дървена врата, която явно беше изходът от библиотеката; тя рязко се отвори и през нея влетяха двама мъже със средновековни доспехи и мрачни изражения на лицата.