— Но той е само едно момче — намеси се богатата жена.
— И освен това, един прост страж го просна — обади се благородникът, седнал до богатата дама…
Алекс се чувстваше все по-объркан, а вече и раздразнен. Какъв спасител, какви магии… къде беше попаднал?
— Олимпия, Алдавос, моля ви — меко ги прекъсна Санарос. — Най-малкото не е възпитано към него. Седни, Алекс — и старецът отмести един стол, на който младежът седна.
— За съжаление някои от нас не те посрещнаха учтиво — очите на архимага стрелнаха сър Валтъс, — но все пак ще се опитам да оправя впечатлението, което сигурно вече имаш за Ралмия.
— Какво е Ралмия? — все по-объркан попита Алекс — Как се озовах тук? Къде е това тук? И защо?
— Едно по едно — усмихна се Санарос. — Ралмия е селение във вселената, както вашата планета Земя. Тя съществува отделно и независимо от нея, макар понякога историята на двете да се е пресичала — легендите за дракони, елфи и други, които битуват във вашия свят например. В Ралмия основна движеща функция на живота е магията.
— Магия? — сепна се Алекс, който и без това бе сащисан от новината, че е в друг свят. Поради някаква причина и за миг не се усъмни в твърдението на архимага. — В смисъл — опита се да поясни той, — ъъ… на… ъъ… магия?
— Да — отговори спокойно Санарос, — тази енергия, която във вашия свят е само мит, при нас е жива. Реална. Виж! — И архимагът вдигна ръка, в която от нищото се появи чаша, пълна с уханно вино. — Заповядай! — Той я подаде на младежа, който отново зяпна и несръчно я пое. Отпи от виното и се ухили:
— Добро е — отвърна, решил, че няма защо да отказва да се наслади на ставащото.
— Пак ли си взел от реколта 5643-та, Санарос? — обади се сър Валтъс.
— На въпроса как се озова тук, отговорът е прост — продължи Санарос, без да обръща внимание на рицаря — също с магия. А защо — това е вече по-сложно за обяснение, опасявам се…
— Чакай малко! — прекъсна го Алекс — А как ще се върна? Чичо ми сигурно вече се притеснява за мен!
— Спокойно — рече Санарос, — спокойно. Мигът, в който ще се върнеш, ще е същият, в който напусна твоя свят.
Алекс кимна, успокоен. Поне донякъде.
— Сега за причината — Санарос заговори по-бавно, сякаш търсеше думите.
— Както може би се досещаш, магията в Ралмия е като всяко друго нещо в живота — накрая каза архимагът — Има право и опако. Добро и зло. Преди много, много години от дебрите на тъмната магия се зароди нещо изключително лошо. Един дух. Наричат го Прокълнатия, Черната Сянка, Вземедушеца и така нататък. Преди векове той отрови душите на няколко народа — орки, троли и други — и ги насъска срещу останалите. Избухна война. В края й ордите на Прокълнатия бяха надвити, а той самият — съкрушен навеки, както вярвали тогава хората.
— Но не е било завинаги, нали? — попита Алекс.
Рефлексите му от четене на фантастични истории по комиксите му подсказаха най-лошото и виното започна да нагарча в устата му.
— Не — горчиво се усмихна архимагът. — Преди няколко години той се завърна. В началото започнаха набези и грабежи от страна на старите му воини — орки и троли — спрямо другите раси в Ралмия. Грабежите станаха убийства, а по земята постепенно се възродиха изчадия, за които бяхме забравили — големи и саламандри, морски змии и птици Рок, блатни духове и вампири. Знаците бяха пред нас, но ние бяхме слепи и платихме за това. Нашият крал Вилхелм бе убит с невярна болест, пратена от злия дух, а адските му магии ни зазидаха в този замък. Сега ние не можем да излезем, а навън цари беззаконие и хаос.
— Позор, позор за добрата стара Ралмия — въздъхна сър Валтъс и другите побързаха да се съгласят.
— Това е много тъжно — заяви Алекс, опитвайки се да прозвучи състрадателно. — Но… какво общо имам аз, 16-годишен хлапак от Ню Йорк?
— Ще стигна и дотам — отговори Санарос. — Отскоро в Ралмия разцъфтя последната ни надежда — Перлата на Феникса, магически талисман, който дава огромна мощ на притежателя си. В предишни години Перлата се появявала и е носела радост и благоденствие на земята ни. Но ако сега Прокълнатия я вземе, в Ралмия навеки ще царува злото. Няма как да изпратим войн, роден в нашия замък, тъй като магията на Злия ни задържа в него. Обаче някой, нероден в Ралмия, няма да има такива проблеми. Но това не е всичко — архимагът вдигна ръка, прекъсвайки поредният въпрос на момчето — древно пророчество от незапомнени времена гласи, че човек от друга земя ще спаси Ралмия, донасяйки Перлата в Кралския Замък — където се намираме ние сега.