В другия край на стаята баща й се разхождаше, описвайки едно особено опасно приключение в пустошта на Балучистан, където воюващите туземци за малко не го бяха обезглавили. Пред него децата седяха с широко отворени очи, онемели от възторг. Тънки пръсти я потупаха по рамото.
— За Макао ли мислиш, скъпа?
Чеси вдигна очи и се усмихна, когато видя херцогинята. Посочи към прозореца.
— Мисля за това. Толкова е… красиво.
— Не си се затъжила за дома, надявам се?
Чеси поклати глава.
— Напротив, чувствам се неблагодарна. Аз едва познавам Англия и все пак… — Тя разтърси глава. — Тук се чувствам съвсем като у дома.
— Може би това чувство има нещо общо с Тони Морлънд?
Чеси се усмихна още по-широко.
— Вероятно е така. — За миг тъга засенчи лицето й. — Само да можеше…
— Да можеше какво, мила?
Чеси нервно заопипва дантелената украса на елечето.
— Кажи ми. С мен можеш да споделиш — подкани я херцогинята.
— Ами… Като знам от колко неща се отказва. Вероятно има други жени къде-къде по-подходящи от мен. Не мога да му предложа нито богатство, нито благородническа титла.
— Глупости… — Херцогинята я стисна за рамото. — Никога ли не ти е минавало през ум, че в замяна на това го даряваш с други неща — светлина, смях и чувството, че изцяло му принадлежиш — неща, които ни кога преди не е имал. Ти му даваш именно това, Франческа Камърън. Наблюдавам промяната в него през из теклата седмица. Всичко се дължи на теб, мила моя.
Чеси положи ръка върху крехките пръсти на херцогинята и усети как някаква буца заседна в гърлото й.
— О, благодаря. Толкова сте мила с мен.
Херцогинята ненадейно се стегна.
— Глупости. Ти си тази, която…
Зад гърба им се дочуха стъпки. Тя се прокашля и се отдръпна от Чеси.
— Заговорничите, както виждам. — Графът гледаше ту едната, ту другата. — Съзаклятничите срещу мен, предполагам?
— И добре правим — сряза го херцогинята. — Някой трябва да се заеме с теб, момчето ми. И от всички, които виждам, мис Камърън е най-подходящата. Точно й описвах лошите ти навици.
Той въздъхна с престорен трагизъм.
— А аз се надявах да мина за джентълмен с добро име.
Херцогинята изсумтя.
— Напразни надежди, ако питаш мен.
Шестимата спореха на висок глас дълго и доста весело. Слънчевият следобед измина неусетно преди здрачът да се спусне над тучната природа на Есекс.
Агънцата бяха прибрани, но звънчетата им продължаваха да се чуват. В живия плет бекаси и полски чучулиги извиваха своите трели. Въздухът бе златист, изпълнен с лека, прозрачна мъгла, която се стелеше но Зелените хълмове и се сливаше със сребърните, вливащи се едно в друго, поточета.
По някакъв начин Чеси се чувстваше повече у дома в тази непретенциозна странноприемница, отколкото през целия си живот.
След шумна и доста забавна вечеря бе решено да прекарат нощта в „Уайт Харт“.
Ханджията бе във възторг и Чеси забеляза, че баща й с облекчение прие решението да не тръгват толкова скоро отново на път.
На няколко пъти Чеси се опита да се отделят с него от групата с надежда да научи как е успял да се освободи, но всеки път ококорените дечица го молеха да им разкаже още някоя, изпълнена с приключения и подвизи, история.
Когато небето съвсем потъмня, граф Морлънд излезе да уреди спането на децата. За радост на Чеси, настаниха ги в стая, която от едната страна беше свързана с нейната, а от другата — с тази на херцогинята. Морлънд бе направил опит да се настани в по-малката стая, но тъй като леглото там беше поне тридесетина сантиметра по-късо от ръста му, подобно разпределение бе отхвърлено.
— А сега вие двамата заминавайте в леглото! Утре рано сутринта поемаме за Съфък, за да сме в Севъноукс навреме за обяд.
— О, нека още малко! Само още една история! Моля те, чичо Тони.
Настойникът им не се подаде на молбите.
— Хайде, двамата! Освен ако не искате да се сблъскате с легендарното чудовище от тресавището.
Елспет се смееше весело. Джеръми очевидно се разкъсваше между желанието да остане и необходимостта да се подчини.
— А, значи сме смелчаци, така ли? — В следващия миг Тони се спусна към децата и, хващайки ги здраво под мишница, ги понесе, смеещи се и протестиращи, към вратата. Очевидно бе познат и спазван ритуал преди лягане.
На вратата се спря.
— Кажете „Лека нощ“, чудовища.
Децата произнесоха нужните думи, като през цялото време се превиваха от смях, защото Тони безмилостно ги гъделичкаше.
Скоро след това Чеси и херцогинята също се оттеглиха. Само Джеймс Камърън остана, отдавайки дължимото на бутилка превъзходно сладко вино от Мадейра, която ханджията бе донесъл от килера.