Шум зад гърба му накара Морлънд светкавично да се завърти със свита в юмрук ръка. Навсякъде му се привиждаха пратеници на Триадата, с черни маски или безмилостни разбойници, решили да отвлекат Чеси.
Но се оказа мъж. Висок, с рошава посребрена коса и измъчено лице. Лице, бяло и изопнато, лице на човек, видял призрак.
Точно това, което по някакъв начин се бе случило с Джеймс Камърън.
Бе видял призрака на собственото си минало — призрака на жената, която винаги бе обичал, на майката на неговото дете.
— Тя… Тя е жива! О, Боже! След всичките тези години. — Той гледаше Морлънд напрегнато, със странно замаяни очи. — Ти… Ти чу, нали?
Морлънд кимна.
— Елизабет… Лизи… — Прекара пръсти през очите си, а раменете му се отпуснаха. — Как е могла да постъпи така с мен? С нас? — Беше блед, разтърсен до дъното на душата. — Мислех, че е умряла. Сигурен бях. По дяволите, трябваше да нахлуя вътре и да…
— Ела, човече. Трепериш като лист. Не си в състояние да се срещаш с когото и да било в момента. Не съм сигурен, че и аз бих могъл. В стаята си имам една бутилка сносно вино от Мадейра и мисля, че е настъпил идеалният момент да я отворим. — Тони внимателно затвори вратата на херцогинята, след което хвана Камърън подръка и го поведе към стаята си.
— И докато се подкрепим, най-доброто ще бъде да ми разкажеш всичко, което старателно криеше от Чеси — за Триадата.
— Дойде ни като гръм от ясно небе. И двамата не го очаквахме Предполагам, че понякога се случва така.
Двамата седяха с изпружени крака пред огъня, който ханджията току-що бе запалил в стаята на графа. Бутилката бе преполовена.
Камърън говореше тихо и бавно.
— Оженихме се с помощта на баба й. Елизабет бе прелестна в края на краищата и само твърдоглавието баща й пречеше да се съберем. Мисля, че не можеше да се примири с мисълта да се раздели с дъщеря си, която му вършеше чудесна работа като слугиня. Защото той я третираше като слугиня. Ако не бе тя, кой може да каже колко дълго щеше да живее майка й? — Въздъхна, втренчил поглед във виното. — От начало до край бе една невъобразима каша. И въпреки всичко двамата успяхме да откраднем малко щастие, нищо, че бе съвсем за кратко.
Изведнъж Морлънд се навъси. Бе доловил някакъв шум — дали не бе изскърцал дъсченият под навън в хола? Вдигайки пръст до устните си, той мълчаливо се промъкна до вратата и внимателно я отвори.
Коридорът бе пуст. Сенките и отраженията на светлината на двете свещи танцуваха върху стената.
С решително изражение Морлънд пристъпи надолу по коридора и хвана дръжката на вратата към стаята на Чеси.
Бе заключена, точно както бе наредил. Същото бе и с вратата на децата.
Пред вратата на херцогинята той се спря и се намръщи. Лекичко почука.
— Ваша светлост?
Херцогинята се появи с разтревожено изражение на лицето.
— Всичко наред ли е? Чеси…
— Това искам да проверя. Ако нямате нищо против. — След кимването на херцогинята той се запъти към съседната стая. Елспет и Джеръми спяха дълбоко, завити до брадичките. Морлънд леко открехна вратата към стаята на Чеси.
Тя лежеше с буза върху чистото, спално бельо, а косата й бе като тъмен ореол около главата. Ръцете й бяха свити и лежаха до брадичката. Изглеждаше пленителна, деликатна и много красива.
Морлънд отмести една тъмна къдрица от бузата й и я целуна нежно по слепоочието. Тя лекичко се размърда, след което въздъхна.
Но когато се върна в стаята на херцогинята, лицето му бе свъсено.
— Дръжте вратата затворена и пуснете резето. След всичко, което се случи днес следобед, не мога да позволя никаква небрежност.
Херцогинята кимна разбиращо.
Морлънд изчака да чуе звука от пускането на резето, след което се обърна и се върна в стаята си. Очите му бяха сериозни, докато пълнеше чашата си.
— Откри ли някой?
Морлънд сви рамене.
— Никого не видях. Вероятно е било от вятъра. Тези стари странноприемници са пълни със скърцаща дървения. — С питие в ръка той се върна на мястото си пред огъня. — Докъде бяхме стигнали? А, да, описваше прибързаната ви женитба. Какво стана тогава? Какво ви раздели?
— И всичко, и нищо. Животът. — Камърън се намръщи. — Почна се от детето. Бях довел Лизи в Макао, за да започне наново. Вече имахме Чеси — възхитителна и здрава, както може да бъде само едно дете. Лизи се бе измъчила през първата година, затова наех китайска бавачка. Но Лизи не я искаше и все се сърдеше. По същото време получихме вест, че в Англия състоянието на майка й се е влошило.
Той въздъхна, взирайки се в питието.
— Новината дойде в лош момент за нас. Едно нещо влечеше второ. Една караница прерастваше в друга. Сега си давам сметка, че отчасти вината е била и моя. Всичко там бе толкова трудно за нея. Дори не подозирах колко трудно, докато… — Той мрачно разклати чашата. — Получихме писмо от баща й, че майка й е на смъртно легло. Едва по-късно научих, че е приложил пари за билет обратно до Англия.