Пръстите на Камърън побеляха върху гърлото на кристалната гарафа. В този момент изглеждаше доста остарял, а едрото му тяло сякаш се бе смалило.
— Не помня всичко, което й наговорих, но помня, че й казах, че ако ме напусне, няма да я приема обратно. И че Чеси ще остане при мен, защото не съм сигурен как баща й ще се отнесе с детето. Беше я обявил за копеле, тъй като женитбата ни не била законна, което, разбира се, не отговаряше на истината. — Тихичко изруга. — Страхотно се скарахме. И двамата си наговорихме какво ли не. И то все неща, каквито всъщност не мислехме. Но вече бе късно… Тя замина. — Очите му се навлажниха, докато съзерцаваше огъня. — Повече не я видях. Нито веднъж до днес, когато стоеше зад херцогинята, скрита от толкова плътен черен воал, че дори не я разпознах. Повече от двадесет години…
— И си нямал никаква представа, че е тук, че живее при херцогинята?
— Не, разбира се. Направих запитвания в Макао и Калкута, но тя си бе купила билет под друго име. След завръщането си в Англия вероятно е живяла много потайно, почти като отшелница, при херцогинята. Аз… я издирвах, но без никакъв успех. Няма нужда да добавям, че баща й не ми помогна ни най малко, а майка й бе вече мъртва.
Морлънд поклати глава.
— Аз самият нищо не знам за тази жена, а всъщност съм живял по-близо до нея от теб. Боже, познавам херцогинята още от времето, когато съм бил в пелени, а май не съм виждал тази нейна компаньонка повече от половин дузина пъти. Амелия и думичка не е проронвала за живота си.
Камърън завъртя чашата си.
— Е, това е. Цялата глупава, проклета история. Постарах се да възпитам Чеси добре, така както Лизи би искала. Е, вярно, доста пътувахме и тя не получи дрънкулките, на които повечето момичета се радват, но…
Той погледна Морлънд с настоятелна молба в очите.
— Не е била нещастна с мен, нали? Чеси наистина ли е била щастлива… е щастлива… от живота, който водехме?
Морлънд се взираше в играта на огъня с намръщено лице.
— Опасявам се, че ще трябва на нея да зададеш този въпрос, Джеймс. Но едно знам със сигурност. Трябва да научи за майка си. Напълно съм съгласен с херцогинята.
— Разбира се. Ще говоря с Лизи още утре. А след това ще трябва да съобщим на Чеси. Най-добре — заедно.
Двамата мъже седяха пред огъня, чийто пламъци очертаваха с танца си от бронз и сенки лицата им. Всеки премисляше превратностите на съдбата и бъркотията, която ги очакваше на следващия ден.
— Още не си обяснил останалото от тази каша. За бягството си от похитителите. Триадата бе все пак, нали? Както предполагаше Чеси?
Камърън кимна.
— Не че го подозирах отначало. Беше дяволски объркано, уверявам те. Отнасяха се с мен сякаш съм безмозъчна кокошка и ме захвърлиха във вонящ трюм заедно с още стотина окаяници. Измина цяла вечност, преди да спрем на някакъв док, а след това друга вечност, преди да разбера, че сме в Англия, пуснали котва в старата Темза.
— Съжалявам, че лично не можах да помогна за твоето освобождение, но трябваше да се погрижа за безопасността на Чеси. Хората на Уелингтън обаче доста бързо се справиха.
Камърън се усмихна.
— Доста доволен бях, когато ги видях. Великият мъж е все така дързък. Но откъде знаеха къде ме държат? Сигурно има стотици кораби, пуснали котва в Темза.
— Заловихме един от Триадата. — Гласът на Морлънд стана суров. — Той… проговори.
— Е, мога само да благодаря на небесата за това. Дочувах откъслечни разговори долу, в трюма. Триадата е възнамерявала да използва книгата със същата цел като теб. Надяват се че императорът ще разреши тайните им обреди, ако му дадат такъв ценен дар. Но преди три месеца книгата изчезнала. — Камърън изпитателно се загледа в Тони. — Твоя работа ли е?
— Все още са ми останали няколко хитринки, Джеймс.
— Много умно от твоя страна. За жалост Триадата никак не ме харесва. Когато скъпоценната за тях книга изчезна, решиха да използват Чеси, за да я открие. Знаеха, че е била обучавана в Шао Лин и решиха, че е идеална за целта. Особено, когато научиха, че книгата е донесена тук, в Лондон, където едва ли биха могли да действат незабелязано. — Камърън енергично разтърка врата си. — Но докато не открия книгата, животът на Чеси продължава да е в опасност.
— Какво толкова могат да направят? Ние сме в Англия, човече, не в Азия!