Луиза изви гръб и простена.
— Още ли искаш? Няма да го получиш, преди да ми разкажеш какво си намислила, скъпа моя. И този път, моля те, без лъжи.
Тя едва си поемаше дъх, когато той приключи. Извиваше се. Умоляваше. Бе разказала всичко с най-малките подробности…
И не съжаляваше.
Част трета
НА ЮГ ОТ СЛЪНЦЕТО
41.
Чеси се пробуди от фалшивото пеене на Елспет. Момиченцето седеше, напълно облечено, на чай и пасти с куклата си.
До тях, в малка, плетена кошница, дебела кафява жаба издаваше гърлени звуци.
— Тихо, Наполеон. Не бива да будим мис Чеси.
— Мис Чеси вече е будна.
Елспет се обърна, а личицето й грейна в сияеща усмивка.
— О, чудесно! Искате ли чай? — Тя подаде миниатюрна порцеланова чашка с пукната дръжка, която Чеси пое тържествено.
Много старателно отпи от несъществуващата напитка, след което сви устни.
— Винаги пия чая с три лъжички захар.
Елспет се изхили.
— Да, разбира се… Толкова глупаво от моя страна — заяви тя най-сериозно. После, уж добавяйки захар, каза: — Сега как е?
— Много по-добре. — Чеси гледаше щастливото личице на момиченцето. — Как спа?
— О, изключително добре, благодаря. И разказах на Дже’ъми за чудесната приказка, която той проспа. За дракони и войници, и за лошия стар крал, който искал да… — Тя млъкна и се намръщи. — Какво е искал да направи, мис Чеси?
— О, всякакви противни неща. Искал да изсече всичките дървета, по които растели банички с месо, и на тяхно място да засади спанак. Представяш ли си.
Елспет все още се смееше, когато херцогинята влезе.
— Виждам, че вие двете чудесно се разбирате. Но аз умирам от глад. Има ли други желаещи за закуска?
— Доли е доста гладна. Нали, Доли? — обърна се Елспет към куклата.
— В такъв случай нека Доли да ни води. — Херцогинята се обърна към забулената си компаньонка. — Подай ми ръка по стълбите, Елизабет.
Когато излизаше от стаята след щастливо бъбрещата Елспет, Чеси едва забеляза елегантната фигура, покрита с черен воал, която пристъпи напред и помогна на херцогинята да слезе по стълбите.
Те се събраха, докато слънцето се издигаше над зелените поляни, пресечени от сребристи поточета. Морски птици, шумни и бдителни, кръжаха навсякъде.
Морлънд направи знак на херцогинята да се дръпне настрана, докато Чеси се възхищаваше от новата придобивка на Елспет — жабата.
— Няма що — заяви херцогинята, поклащайки глава. — Карат ме да се чувствам на хиляда години.
— Глупости! — Морлънд погали тънката й ръка. — Всички ни слагате в джоба си.
Херцогинята изсумтя.
— Чаровен си повече, отколкото е редно, Тони. И друг път съм те предупреждавала. Някой ден чарът ще те вкара в голяма беля… Ако вече не го е сторил. Кажи сега какво искаш? Не вярвам това да е компанията на една стара жена.
Морлънд положи ръка на гърдите си.
— Мадам, вие ме наранявате.
— Хм-м-м… Твърде много чар, както отбелязах. — А след това, когато усмивката на Морлънд започна да се топи, продължи: — Какво има?
Погледът на графа се насочи към Чеси, която милваше най-новия домашен любимец на Елспет.
— Да не би нещо да не е наред между теб и Чеси? — попита тя. — Ако имаш капчица мозък, няма да я изпускаш, момчето ми!
— Нямам никакво намерение да й позволя да избяга — заяви Морлънд сериозно. — И няма нищо… Поне в този смисъл… — Стисна зъби. — Но тя е в опасност.
— Мъжът от покрива ли?
Морлънд кимна.
— Да. Той преследваше Чеси и сериозно се безпокоя, че ще се появят и други.
Херцогинята се намръщи.
— Но това е ужасно! Какво смяташ да правиш?
— Ще я отведа колкото може по-скоро в Севъноукс и ще я държа там — насила ако трябва — докато не се уверя, че е в безопасност.
— Но дали ще е така? Имението е огромно.
Морлънд стисна здраво челюстите си.
— Тя ще е в безопасност в Севъноукс. Ще се погрижа за това. — Лицето му бе сурово, докато помагаше на херцогинята да се качи в каретата, в която щеше да пътува с децата. Чеси и баща й щяха да ги следват в каретата на графа, а той самият щеше да язди пред тях.
— Не очаквам неприятности по пътя — сподели той тихо. — Но след случилото се вчера предпочитам да не рискувам. Ще следя внимателно за нещо необичайно. А Камърън е въоръжен. Тя ще е в безопасност при него. — Той затвори вратата на каретата. — Впрочем, Ваша светлост, снощи, докато проверявах вратата ви, чух разговора.
Херцогинята замръзна на място.
— Ти… Ти си чул? За Чеси и за…
— Нейната майка. Да, чух всичко. Ще бъде шок за Чеси, ужасен шок.
Херцогинята въздъхна.