Выбрать главу

Той изпъшка. Ръцете му потънаха в тъмните й къдрици. Отпусна се назад, повличайки я след себе си, докато телата им загоряха от страст и те не усещаха нищо друго освен обзелия ги плам на желанието.

Неспокойното пръхтене на коня ги върна към действителността. Конят изцвили и леко се дръпна от юздите, а ушите му се наостриха.

Морлънд изруга и нагласи Чеси по-благоприлично пред себе си, след това се наведе да погали коня по гривата.

— Какво има, момичето ми? Нещо…

Не успя да довърши. В следващата секунда от храстите се чу изстрел и куршумът профуча покрай лицето му.

42.

Обезумялата дореста кобила се изправи на задните си крака и едва не хвърли Чеси на земята. Морлънд дръпна юздите, мъчейки се да удържи коня.

По дяволите, кой от слугите бе такъв глупак, че да стреля на посоки от храстите?

Но в следващия миг отговорът проблесна в главата му. Не беше слуга. Изстрелът не беше случаен.

А след това, докато конят танцуваше в ситни, неспокойни кръгове, едва удържан от Морлънд, последва друг изстрел откъм гората.

Кълнейки, Морлънд пришпори коня, разчитайки, че ужасеното животно ще се втурне напред, вместо да се върти изправено на задни крака.

И те препускаха през гористата местност. Клони шибаха лицата им, но Тони поддържаше бясната скорост на галопирането. Лицето на Чеси бе бледо, но тя не издаде и звук, докато го стискаше през кръста.

Защото също осъзна какво става.

Зад тях останаха резките звуци от пречупени клонки и тропота на копита, но Морлънд познаваше всяка педя от тази земя и знаеше хиляди места, където могат да се скрият.

Неочаквано сви надолу по тясна овчарска пътека, след което внезапно дръпна поводите и потърси убежище зад гранитна скала, над която бяха надвиснали гъстите клони на азалия.

Спряха там и зачакаха със затаен дъх. Лека пара се вдигаше от затоплените хълбоци на огромния кон. Бели и алени листенца се посипваха върху тях, носени от вятъра, но това бе единственото движение в зеленото им скривалище.

Зад гърба им вече не се чуваше никакъв звук. Нямаше и следа от техните преследвачи.

Тишината се нарушаваше единствено от слабия полъх на вятъра, който шумолеше през гигантските дъбови дървета, и тежкото дишане на дорестия кон.

Някакъв инстинкт накара Морлънд да се дръпне още по-навътре под скалистата козирка. Същият инстинкт, който бе спасил живота му в Бадахос и Саламанка, насочи ръката му към врата на коня, докато нашепваше нежни слова, за да укроти неспокойното животно.

Миг след това, точно зад ръба на скалата, на фона на блестящите зелени листа на върбите, се очерта силуетът на ездач с насочена напред пушка.

Тази гледка, изплувала сред тишината и нежния дъжд от венчелистчетата на азалии, докато те се таяха зад скалата, приличаше на призрачен кошмар.

Морлънд се напрегна, но пръстите му продължиха бавно да галят врата на кобилата. Те успяха да успокоят животното точно в момента, когато отново се канеше нервно да затанцува.

Танц, който щеше да издаде скривалището на Чеси и Морлънд, а това означаваше сигурна смърт.

Защото сега вече се появи и втори ездач, който студено, професионално и безпристрастно огледа гората наоколо. Бяха съвсем близо и ако ездачите ги бяха забелязали, Тони нямаше да успее дори да издърпа пушката си от калъфа на седлото.

Със сигурност нямаше да може при тези обстоятелства.

Затова те чакаха, затаили дъх. А само на няколко метра от тях ездачите си проправяха път през гората — мълчаливи и зловещи сред веселите птичи чуруликания и шума на листата.

Чеси наблюдаваше движенията им, онемяла от ужас.

Толкова близо до смъртта… Отново толкова близо до смъртта.

След миг, продължил сякаш цяла вечност, мъжете изчезнаха отново в гъсталака. Дълго време Чеси и Морлънд не проговориха. Само пръстите му продължаваха нежно да галят коня.

Погледна надолу към Чеси. Очите й бяха огромни и обезумели.

— Спокойно, любов моя — прошепна той. — Вече сме близо.

Макар че беше почти припаднала от страх, Чеси забеляза, че той продължава да шепне.

Значи опасността все още беше наблизо. Това не е случайно нападение на бракониери, на недоволни селяни или бандити, действащи посред бял ден.

— Готова ли си?

Чеси кимна, потиснала страха и хилядите въпроси, които я задушаваха.

Очите му помътняха от гняв, когато забеляза какви мъчителни усилия й струва това.

— Храбро момиче — прошепна той, а ръката му докосна извивката на бузата й. След което я хвана здраво през кръста и пришпори кобилата обратно натам, откъдето бяха дошли.

Чеси не попита защо или къде, а само се притисна към гърдите на Морлънд, изпълнена с угризения, че отново го е изложила на опасност.