Ах Чеси никога преди не бе изпитвала чувството на всеобхватен, смразяващ, сляп страх. Особено след обучението си в манастира Шао Лин.
Но заради Морлънд и баща си се постара да не показва тревогата си и овладя треперенето на ръцете.
— Предполагам, че си прав — заяви тя. — Предполагам, че това означава „без никаква акробатика“?
Морлънд внимателно я изгледа. Не можеше да го заблуди с несръчния си опит да се пошегува.
— Само един специален вид акробатика — отряза той тихичко, така че баща й да не чуе. — С мен, Щурче. В моето легло. А ръцете ми ще те пазят.
Устните й потрепериха, когато съзря желанието в очите му.
Баща й се изкашля.
— Остави я да поспи, Морлънд. Това е, от което се нуждае сега. А междувременно искам да разменя няколко думи с теб. Навън, в коридора. — Звучеше повече като заповед, ясна и категорична.
Тони въздъхна. Подпъхна юргана около Чеси и настани крака й по-удобно.
— Така по-добре ли е?
Тя само кимна, защото се страхуваше, че ако проговори, ще издаде чувствата си.
— Опитай се да поспиш. Ще се върна след няколко минути. А след това ще остана тук при теб, така че не се тревожи.
Тя преглътна шумно, но все пак успя да се усмихне.
— Няма.
Но това бе лъжа.
Навън, в преддверието, привидното спокойствие на Морлънд се замени с ярост.
Започна нервно да се разхожда напред-назад.
— По дяволите, Джейми. Не искам да я тревожа повече, отколкото е нужно. Тя не е глупава — разбра почти едновременно с мен, че онези двамата не са никакви шляещи се бракониери.
— И можем да предположим, че всъщност са преследвали нея, а не теб?
Морлънд не отговори веднага, но мълчанието му бе красноречиво.
— Е?
Графът прокара ръка през дългата си тъмноруса коса.
— Да… Не… Не знам… Но нещо ме накара да се замисля.
— Кажи го, де.
Морлънд навъсено погледна към вратата на стаята на Чеси.
— Те като че ли познаваха местността… Всеки сантиметър от имението.
Камърън подсвирна тихичко.
— Което означава, че може да са преследвали теб, след като са си направили труда да изучат разположението на Севъноукс. Това ли искаш да кажеш?
Морлънд напрегнато кимна, а Камърън удари с юмрук по дланта на другата си ръка.
— Но как да направим план, ако не знаем кого преследват?
— И аз това се питам, Джейми. — Очите на Морлънд се присвиха замислено. — И затова ще останеш тук да наглеждаш Чеси, докато аз отида да видя дали няма да намеря отговора на този въпрос.
— Ами ако се събуди? Ще бъде бясна, ако разбере, че си излязъл сам.
— Няма да се събуди — увери го мрачно графът. — Прибавих, без да ме забележи, малко лауданум към горещия шоколад, който изпи.
— Така ли постъпи? Има да вика и за тази ти постъпка, да знаеш.
Морлънд сви рамене.
— Можеше ли да измислиш нещо по-добро?
— Предполагам, че не. Но поне вземи някой със себе си. Нямаш ли някой управител на имението или пазач подръка?
— Управителят е на седемдесет и шест години и страда от ревматизъм. Пазачът на имението загина във Вимиеро. — Морлънд продължи навъсено. — Заедно с тримата си братя. Опасявам се, че ще трябва да тръгна сам.
— Това не ми харесва. Ни най-малко. Да внимаваш, чуваш ли?
Морлънд стисна зъби.
— Не се тревожи, стари приятелю. Точно това възнамерявам да направя.
Бавната, плъзгаща се сянка я събуди. Мълчаливо и предпазливо, тя застана пред нея.
В първия момент сърцето на Чеси подскочи.
В следващия миг съзря гъстата тъмноруса коса, проницателните сапфирени очи.
— Тони! — Тя се надигна сънено и разтри очи. — Мис… Мислех, че си навън и говориш с татко.
Той бавно се обърна. На лицето му се появи лека усмивка.
— Точно това исках да направя, но… Открих, че съм изпуснал нещо… Ръкавиците си. Нали не възразяваш?
— Че ме събуди ли? Не, разбира се, че не. Но се зачудих защо се прокрадваш така из стаята. — Тя потисна една прозявка. — Божичко, спала съм като умряла. — Виолетовите й очи внезапно се разшириха. — Ти сложи нещо в шоколада, нали?
Той не помръдна.
— Аз ли?
— Направил си го! Признай си!
Красивите черти леко се отпуснаха.
— Е, може би съвсем мъничко лауданум.
Чеси се ядоса.
— Хич не ми харесва това, предупреждавам те. Следващия път, когато решиш да направиш подобно нещо, ме уведоми. — Тя потисна още една прозявка. — От друга страна, трябва да призная, че не съм спала така добре от години.
Облегна се на възглавниците и потупа мястото на леглото до себе си.