Той пак не помръдна.
— Нещо да не би да не е наред? Не се е случило нещо с децата, нали?
Докато гласът й ставаше по-висок от обземащия я страх, той сякаш се отърси от вцепенението си. Пристъпи към леглото.
— Не. Децата са наред. Просто… Ш-ш-ш-т.
— О, а аз си помислих…
Той бавно приседна до нея. Лицето му бе извърнато настрана.
— Добре са, наистина. Всичко е наред. Защо не се опиташ отново да поспиш?
Тя погали меката завивка с изящните си пръсти.
— Не… Не е нужно, нали знаеш? Да спя, искам да кажа. — Преглътна. — Чувствам се чудесно. Съвсем малко ме наболява. — Очите й бяха широки и много неуверени, но в същото време смели. — Бихме могли… — Тя преглътна отново и докосна мекия плат на ръкава. А след това гласът й стана тих и треперещ — Оби… Обичам те, Антъни Морлънд. Знаеш ли колко много?
Той като че ли се намръщи, но бе трудно да се каже със сигурност, когато лицето му бе така извърнато настрана. Очите му бяха мрачни.
След това се изсмя. Тихо и горчиво.
— Чакайте да видя дали съм разбрал, мис Камърън. Каните ме да споделя леглото с вас?
Чеси само зяпна безпомощно.
Учуденият й наранен поглед бе достатъчен отговор.
Той задържа напиращата на устните му ругатня и рязко продължи:
— Прости ми, скъпа. Просто… Не мога да остана. Трябва да претърся имението. — Очите му потъмняха, докато гледаше надолу към нея. — Повярвай ми, нищо друго не би ме задържало далеч от теб. — Обърна се и тръгна към вратата.
— Ще погледнеш децата, нали? Мисля, че Елспет има кошмари.
— Разбира се.
— И ще се върнеш бързо, нали? Ще бъдеш наоколо?
С непроницаемо лице той я съзерцаваше от прага, застанал в полумрака на нишата, където никога не достигаха слънчеви лъчи.
— Всяка минута, скъпа. Всяка скъпоценна минута.
Едва по-късно — доста по-късно — Чеси осъзна, че той е тръгнал без ръкавиците, за които бе казал, че е дошъл.
43.
Два часа кръстосва долината, но не намери никаква следа от ездачите. Дълбоко в себе си Морлънд призна, че не бе и очаквал да намери.
О, да! Биваше си ги тези мъже. Дори някакъв инстинкт подсказваше на Морлънд, че са по-добри, отколкото предполага.
Когато два часа по-късно отново премина по чакъла на алеята, лицето му бе много сериозно, защото се тревожеше дали може да осигури безопасност за Чеси дори тук, в Севъноукс.
Елспет го чакаше пред конюшнята.
Слизайки от Джупитър, той метна юздите към един от конярите и взе момиченцето на ръце.
Лицето на детето бе пребледняло. Този път то не се усмихна.
— Тя… Тя ще умре ли? Като всички?
— Да умре ли? Разбира се, че няма. Кой ти е наговорил такива глупости?
— Видях кръвта. А след това за… затвориха вратата и не ме пуснаха да вляза. Няма защо да ме лъжеш, чичо Тони.
— Не лъжа. Мис Камърън няма да умре, Елспет! Тя просто си е наранила глезена и трябва да си почива няколко дни.
Като че ли не успя да я убеди, защото очите й продължаваха настойчиво да го гледат.
Тогава се реши. Мислеше да поизчака, но може би така бе по-добре. Бавно приседна на ниската тухлена стена пред конюшнята и настани Елспет в скута.
— Мога ли да ти поверя една тайна, пакостнице?
Сините очи се разшириха.
— Смятахме да ви кажем по-късно, но… Ами виждаш ли, мис Камърън и аз ще се женим. Съвсем скоро и то тук, в Севъноукс. А сега трябва просто да ми повярваш, като ти казвам, че само си почива, а не е болна. Нали искаш да изглежда добре за сватбата?
Устните на Елспет потрепериха.
— О-о-о… — промълви тя едва-едва. — Колко… Колко хубаво. Дже’ъми и аз ще можем ли да идваме на гости? — попита тя с копнеж. — От време на време. Ако нямате ни… нищо против.
— На гости ли! — Морлънд хвана личицето й в ръце. Постара се да говори спокойно, докато вътрешно бе бесен от гняв — гняв към порочните, безотговорни родители, които бяха оставили това дете толкова несигурно в бъдещето си. — Скъпо, глупаво момиче, вие не само ще ни гостувате. Вие ще живеете с нас тук, в Севъноукс. А понякога и в Лондон. — След това се намръщи. — Освен ако не искате?
— Да не искаме да живеем с вас? — Елспет се хвърли на врата му и го стисна с цялата сила на своите пет годинки. — О, чичо Тони! Така ли ще бъде? Наистина?
— Разбира се, пакостнице.
— Ще бъдем много, много послушни. Няма да тормозя готвачката и ще се мия и зад ушите. Ще си казвам молитвата всяка вечер. Дори Доли ще слуша! Няма да бъдем непра… непоправими никога вече. Дори да върнеш ужасната мис Туитчет. Обе… Обещавам!
Тони се усмихна.
— Никога повече мис Туитчет. Ще намерим друга мис, наистина добра. Това пък аз ти обещавам.
Внезапно Елспет се намръщи.