И затова странно контрастираше със зловещия опит за убийство, който Морлънд току-що бе описал.
— Ни най-малко. В Севъноукс нямаме бракониери от години. Още на времето баща ми започна да разпределя дивеча съгласно официалното споразумение с персонала. Не, онези двамата не бяха бракониери.
— Излиза, че навреме сме пристигнали — отбеляза Рейвънхърст. — Какво искаш да направим?
— Нищо засега. Просто си дръжте очите отворени. И не желая Чеси да научи повече от това, което вече знае. Само ще се тревожи.
Виконтесата се готвеше да каже нещо, но многозначителният поглед на съпруга й я принуди да замълчи. Тъй като забеляза, че графът копнее да поговори насаме с приятеля си, Тес съобразително стана.
— Не се съмнявам, че предпочитате да съм в Джерико. И нищо чудно, като се има предвид как изглеждам след пътуването.
Морлънд взе ръката й и я вдигна към устните си.
— Тес, изглеждаш великолепно, както винаги.
Зад гърба им виконтът сухо се изкашля.
— Съжалявам, че трябва да прекъсна флирта ти, стари обеснико, но наистина ми се иска да махнеш лапите си от съпругата ми.
Тес се засмя.
— Хич не му обръщай внимание, Тони. Отегчен е до смърт, откакто се върнахме в Лондон. Това излизане от града просто беше необходимо. Но аз кога ще се запозная с нея? С Чеси, искам да кажа.
— Сега си почива. Куршумът не е засегнал костта, слава Богу, но все пак е добре да остане в леглото ден-два. Обещавам ти, че ще те представя при първа възможност.
— Ще настоявам да изпълните обещанието си, милорд. А сега, защото и двамата горите от желание да ви оставя сами, трябва да го направя. — Тя се усмихна дяволито. — Май ще потърся онзи младеж и ще видя какви пакости можем да извършим. Умирам да създавам тревоги:
След като тя напусна стаята, Рейвънхърст се облегна в стола и събра върховете на пръстите на ръцете си.
— А сега най-добре отново ми разкажи всичко, приятелю. И този път не изпускай най-ужасните моменти.
Здрачът се бе спуснал над долината, когато Чеси започна да се мята в съня си под влияние на лауданума. Въртеше се неспокойно, а в съзнанието й се мяркаха сцени от живота във висшето общество, ехтяха писъци, когато мъже на коне се появяваха в залата за танци с насочени за стрелба пушки.
Стаята бе потънала в мрак. Самотна свещ гореше на позлатената масичка до леглото.
Нахлувайки през отворения прозорец, вятърът бавно люлееше тежките завеси.
И ненадейно се чу едва доловимо изскърцване.
На стената до камината се разкри тесен процеп и в него се появи неясен силует. За секунда светлината на свещта освети гъста, тъмноруса коса.
Но Чеси, потънала в трескав сън, не забеляза нищо. Дори когато силуетът приближи до леглото, тя не се разбуди.
— Възхитителна. И по-изкусителна, отколкото си представях.
Ръцете му се спуснаха и погалиха нежната кожа над дантелата на пеньоара.
— Да, наистина е прекрасна. Луиза ще се пръсне от завист.
При лекия му допир устните на Чеси трепнаха и тя неспокойно се обърна.
Мъжът не откъсваше дълго време поглед от нея, а очите му бяха студени и бездушни. След това отново я докосна. Този път по стегнатите румени възвишения, които напираха под прозрачната дантела.
Бавно ги обви с ръце, галейки ги с хладнокръвна наслада.
Усети как това породи желанието в нея и това също го развесели.
— Забавно! — Андрю Лангфорд, от плът и кръв, граф на Моруд, сви устни в тънка усмивка. — И този път, мили братко, възнамерявам да доведа започнатото докрай.
Съобщението пристигна малко след зазоряване.
Морлънд точно заспиваше след поредното дежурство пред вратата на Чеси, когато Джеймс Камърън потропа на вратата.
Лицето на възрастния мъж бе разтревожено.
— Един от слугите току-що пристигна от Дедхам в Есекс. Открили са двама мъже, които отговарят на описанието. Съдия-следователят, мистър Бъкстед, ги е задържал, докато пристигнеш. Но предупреди, че не може да ги държи дълго, без официално да бъдат обвинени.
Морлънд отметна завивките и започна трескаво да се облича.
— Двама ли каза? Какво са отговаряли при задържането?
— Обикновените изявления, според слугата. — Камърън изглеждаше несигурен. — Да дойда ли с теб? Този Рейвънхърст ми изглежда оправен и можем да го оставим да наглежда нещата тук, ако желаеш да те придружа.
— По-добре — не. Рейвънхърст не познава толкова добре имението, колкото ти.
Камърън кимна угрижено.
— Точно така се надявах да ми отговориш.
— Доколкото разбирам, ти и Елизабет още не сте й съобщили.
Камърън поклати глава.
— Решихме да изчакаме. — Изглеждаше притеснен. — Оставихме го за по-късно.