— И Джеръми ли е там?
— Джеръми ли? Разбира се. Той я откри.
— Горкото дете. — Чеси изтръпна, препъвайки се в оголен корен на дърво.
Морлънд я стисна по-здраво, принуждавайки я да бърза напред. В другия край на моравата се появи слуга. Морлънд внимателно го проследи с поглед, след което посочи с глава по посока на къщата.
В този момент Чеси се сепна. Някакъв недоловим плах глас дълбоко в нея й прошепна, че нещо не е наред. В същото време някои неща потвърждаваха и засилваха това усещане. Начинът, по който я бе погледнал, косо и безизразно. Начинът, по който ръката му стискаше нейната — силно и властно. Устните му — стиснати и безжизнени.
В следващия миг откъм къщата зад гърба им дочу вик.
— Чеси, недей!
Тя се извърна и се намръщи, когато видя баща й да тича по моравата.
— Татко? Защо…
Силни пръсти се впиха в ръката й. В следващия миг бе повлечена напред.
— Какво правиш? Защо…
И тогава прозрението я зашемети, сякаш в гърдите й се заби леден къс желязо.
— Ти… Ти не си Тони. — Тя преглътна, докато разбърканите парченца от мозайката се подреждаха в съзнанието й. — О, Божи, ти си другият. Ти си неговият…
— Брат-близнак — довърши той вместо нея. — Андрю Лангфорд, граф на Моруд. — Тъмнорусите вежди се вдигнаха нагоре. — Поздравления, скъпа моя. Чудех се кога най-после ще се досетиш. Не знам дали да съм поласкан или обиден, че ти трябваше толкова много време. Брат ми и аз доста си приличаме, това е вярно, но все пак… — Той сви рамене и грубо я придърпа по неравния терен.
Почти бяха в края на моравата. Пред тях, стръмно нагоре, се простираше гъстата, смълчана гора. Зад гърба си Чеси чу баща й да вика, а слугата, запъхтян, тичаше тежко след тях.
Чеси бързо разучи възвишението от лявата си страна, групата от върби с ниско висящи клони от дясно.
Да, мястото бе подходящо.
Тя се съсредоточи и регулира дишането си, подготвяйки се за нападение, когато мъжът до нея грубо се изсмя.
— Не се опитвай, скъпа. Дори не си го мисли. Защото Елспет и Джеръми наистина са в овчарската колиба. Готови са да последват скъпия Тони къде ли не. Но една думичка от мен и те ще… — Той сви рамене. — Е, да кажем, че няма да е приятна гледка.
— Ти… Животно такова! Изрод! Това са твоите деца!
— Може би. Разбира се, със съпруга като моята никога не можех, да съм сигурен. — След това гласът му стана груб. — Побързай, да те вземат дяволите!
Изведнъж Чеси разбра защо е така припрян.
— Ти се страхуваш, нали… Страх те е, че той ще ни открие. — Тя се стегна и се опита да се отскубне. — Къде е той? Какво си направил?
— Загрижеността ти за Антъни е трогателна — отбеляза похитителят й студено. — Но в този момент скъпият ми брат броди по улиците на Дедхам, търсейки двамата мъже, които почти ви убиха вчера, на път за Севъноукс. — Той се изсмя зловещо. — Жалко, че няма да ги намери. Нито в Дедхам, нито другаде на тоя свят. Те вече не ми бяха нужни, след като се провалиха, разбираш ли?
Чеси усети ледени окови да се затягат около сърцето й. Какво още по-ужасно можеше да измисли това чудовище?
Стараеше се да запази спокойствие, да предвиди каква следваща лудост може да му хрумне.
Мъчеше се да не мисли за двете изплашени и безпомощни деца, държани някъде горе из хълмовете.
Концентрирай се. Тъмнокоса. Заучените движения изскочиха в паметта й. Кръглото лице на учителя Танг изплува пред нея.
Наведи се дълбоко. Задръж дишането си и не се противопоставяй на нищо. Наведи се. Отдай се. Така ще бъдеш непобедима.
Направи го. Съсредоточи се ниско долу, към пъпа си, след това още по-надолу, покрай коленете и до самата земя под краката си.
И докато правеше това, усети как се изпълва със сила.
Когато пристигнаха в колибата, Чеси знаеше, че е готова.
Попаднаха на безжизненото тяло на Джеймс Камърън на няколко крачки навътре в гората. Веждите му бяха облени с кръв, изтекла наскоро, защото беше ярка и още несъсирена.
— О, не… — Морлънд се плъзна от Джупитър и потърси пулса.
Рейвънхърст скочи долу до него.
— Боже Господи, да не би…
— Още е жив, слава Богу. — Морлънд взе изцапаната с кръв глава на Камърън в скута си и се наведе ниско. — Чуваш ли ме, Джейми? Какво стана?
Белокосият мъж се раздвижи и леко простена. Миг след това отвори очи.
— Ти? Наистина ли си… — Очите му се преместиха върху Рейвънхърст. Доволен от видяното, той преглътна и направи нов опит да заговори. — Той дойде… Скоро след като вие тръгнахте. Трябва да я е подмамил.