Сърцето на Морлънд се сви. Усети гневът да се надига в него.
— Чеси?
Камърън кимна.
— Видях ги… Опитах се да извикам… След това онзи проклет слуга ме блъсна откъм гърба. Завърза останалите в къщата.
— Накъде я поведе? — Гласът на Морлънд бе твърд като кремъка на Съфък, проблясващ по тъмните хълмове.
— Някъде натам… Нагоре… — Камърън едва успя да посочи с ръка на север. — Не успях да видя добре…
Морлънд нежно отпусна главата на мъжа върху тревата.
— Помогни му да стигне до къщата, Дейн. Аз ще ги последвам.
— Кого? Извинявай, Тони, но нищо не разбирам. Кого точно ще последваш?
— Брат си. Проклетия си брат-близнак. Андрю е отвлякъл Чеси. — Изправи се на крака в момента, когато гласът на Камърън се надигна в гневен протест.
— Какво има, Джейми?
— Вни… внимавай, момчето ми. Той… — Възрастният мъж преглътна.
— Той какво?
— … ги държи. Не само Чеси. Той… взе и децата.
45.
Катереха се нагоре през гората, придвижвайки се по склоновете, където нямаше пътеки. Болката в глезена на Чеси вече бе постоянна, остра и пронизваща, но тя се опита да не й обръща внимание, а да се съсредоточи за предстоящата схватка.
Гората изтъня, а след това напълно изчезна. Зелените цветове отстъпиха на червените.
Долина с всички нюанси на червеното — алено, розово, цинобър и блестяща мед — изскочи пред тях. Изведнъж Чеси се озова пред долината с лалета, която Морлънд бе споменал вчера, докато пътуваха към Севъноукс. Само дето неговото обяснение не й бе дало никаква представа за огромните й размери.
Цветята растяха в безкрайни редици, като дребни танцьори, на които нито слънцето, нито вятърът влияеше.
До нея Андрю Морлънд настръхна.
— Още една от идеите на скъпия ми брат. Разбира се, в този район имаше лалета, донесени от фламандските заселници през седемнайсети век. Беше любимото занимание на майка ни, но Тони го доразви. Негова идея бе да ги разсади, да създаде нови сортове и да продава цветята в Лондон. Сега Севъноукс е вторият по големина снабдител след Линкълншър. Както всичко друго, до което се докосне, и това превърна в доходен бизнес.
Андрю злобно смачка ален цвят с тока на лъснатия ботуш.
— Това най-напред ще изравня със земята, след като умре.
Чеси се опита да се пребори с вълната от паника, която изпита при така хладнокръвно произнесената закана.
— Но защо? Защо искаш да го убиеш? Какво ти е направил?
— Направил ли? — Нейният похитител я изгледа свирепо и я дръпна толкова рязко, че тя трябваше да спре. — Направил ли? Съсипа живота ми, ето какво. Знаеш ли какво е да израснеш с огледален образ, да знаеш, че никога няма да направиш или кажеш нещо, което той също да не направи по някое време през живота си? Че той ще бъде по-добър от теб във всичко, с което се захване?
Вена под дясното око на Андрю започна бясно да пулсира.
— Да знаеш, че винаги ще бъде наоколо, следвайки те на всяка крачка, засенчвайки всеки твой успех? Във всичко — коне, лов, жени — все така беше. Колко го мразя за това!
Рязко разтърси глава. Погледът му отново се насочи към Чеси.
— А ти — започна той подигравателно. — Ти как се чувстваш, като знаеш, че съм те докосвал? Че откликна на моя допир? О, да, скъпа, усетих го. И възнамерявам да покажа на брат си, че това е нож с две остриета, че той никога не може да се отърве от мен.
Чеси се смрази от вулканичната ярост на този мъж. Изведнъж осъзна, че той е на ръба на пропаст и най-малкото нещо може да го тласне надолу и да го потопи в бездната на лудостта.
А точно в този момент имаше две деца, две невинни деца, някъде горе на хълма. Всеки момент те можеха да станат жертва на неговия гняв и лудост.
— Значи инцидентът с каретата е бил нагласен?
Андрю присви очи.
— И за това ли ти е разказал? Поласкан съм, че скъпият ми брат ме смята за толкова важен.
Не му позволявай да спира да говори. — помисли си Чеси. — Отклони вниманието му от това, което върши. Така можеш да осигуриш време на Тони.
Ако дойде.
Ако успее да ни намери.
Андрю я дръпна напред, през разлюлените стъбла на цветята.
— Да, беше инсценирано. Отклонявах средства от Севъноукс от години и бях натрупал прилична сума, която ме чакаше в Ямайка. Затова беше време да се освободя, да се откъсна от вечно подиграващата ми се сянка. За тази цел Андрю Морлънд трябваше да умре. Злополука с каретата ми се стори най-доброто, тъй като човекът, облечен в моите дрехи, щеше да е размазан до неузнаваемост от падането на каретата долу на брега.
Докато я дърпаше напред, Чеси си позволи да хвърли незабелязано поглед назад, към долината. Нямаше следа от коне или преследвачи, но пък Тони едва ли щеше открито да ги преследва.