Чеси избърса сълзите в очите си. Помощ й бе дошла, била е наблизо. Но сега Тони бе в опасност. А нито тя, нито който и да било друг, можеха да сторят нещо, за да му помогнат.
С почервеняло от гняв лице и с пистолет в ръката Андрю се откъсна от вратата и се втурна напред, като се сниши, за да се провре под белите перки на мелницата.
— Не!
— Изправи се почтено пред мен, лице в лице, Андрю. — Тони дръпна забравената кожена торба и измъкна две блестящи рапири. — Острие в острие, ако можеш — предизвика той хладнокръвно брат си.
— Метни ми я, копеле такова. А след това се приготви да умреш!
Секунда след това сребърната рапира полетя във въздуха. Пистолетът на Андрю падна на земята, докато я улавяше. Без никакво изчакване той се устреми напред, преди Тони да има време да извади своята.
Първият му удар остави кървава резка по ръкава на Морлънд. В този момент Тони успя решително да изтегли рапирата от торбата и да отскочи назад.
Андрю напредваше с ловкост и увереност, придобити с дълга практика. Отново и отново нападаше — винаги странично, винаги, когато можеше да се възползва от предимството, че срещу себе си има ранен в крака неприятел.
В зловещ танц те се движеха сред разлюлените алени цветя, докато Чеси и децата наблюдаваха с пребледнели от ужас лица.
Веднъж Тони се препъна и Андрю свирепо се насочи към гърдите му. Чеси изпищя, когато Тони залитна. Тя понечи да се притече на помощ, но войнът с каменното изражение я задържа.
— Не можеш да се намесваш, Тъмнокоса. Това вече е негова битка. Той защитава честта си.
— Но той е ранен. Той е…
— Честта си! Войн срещу войн. Независимо от цената.
Чеси преглътна страха и възраженията си, знаейки че това е истината. Морлънд нямаше да й благодари за намесата. Беше много горд. Затова можеше само да наблюдава със свити в юмруци ръце, докато Андрю настъпваше към жертвата си, губеща сили от загубата на кръв.
Той замахна и прониза отново ранения крак на брат си.
Пръстчетата на Елспет стискаха здраво ръката на Чеси.
Смеейки се, Андрю отново нападна. И този път Тони не успя да избегне насоченото острие.
— Това е заради Моли и всички други радости, които ми отне. А това е за бъдещето — бъдещето, на което най-после ще мога да се наслаждавам, когато няма да те има, за да ме тормозиш.
Чеси осъзна, че мъжът е съвсем полудял, но даже в обзелата го лудост ловкостта му не намаляваше. Той се наведе и насочи острието със смъртоносна бързина.
Правейки гримаса, Тони се извъртя настрана и парира удара.
Рапирите им се кръстосаха с металния звън на страховита ожесточеност.
В този момент Тони рязко се обърна. Острието му застъпи това на Андрю. Секунда след това рапирата на брат му полетя във въздуха, разсичайки го в бляскави кръгове.
Заби се в земята с тихо свистене, докато се люлееше сред кървавочервените цветя.
— Не… Не пак! — Кълнейки, Андрю се наведе и отчаяно затърси нещо по земята.
Прекалено късно Чеси схвана неговото пъклено намерение.
С див, победоносен вик, Андрю се изправи, стиснал пистолета в протегнатата си ръка. Стреля.
Тони се преви и залитна, но не падна. Продължи да настъпва.
Брат му изпсува. Ръката му стана несигурна и той хвана пистолета с две ръце, за да се прицели по-добре. Тони не трепна.
— Свърши, Андрю. Откажи се. Ще намерим начин да…
— Никога! Искам всичко или нищо! Омръзна ми да деля лицето и живота си с теб! Вечно да бъда втори, винаги след теб.
Бързо отстъпи, тъй като Тони залитна напред. С изпъната и вече сигурна ръка насочи пистолета, който проблесна на слънчевата светлина.
Чеси замръзна, усещайки как вятърът я брули по лицето.
Сърцето й бясно биеше.
Андрю стреля. Тони се олюля и притисна с ръка гърдите си.
— Никакви уговорки, по дяволите! Никакви сделки. Никакви обещания повече. Веднъж завинаги! Победих! — Заливайки се в истеричен кикот, Андрю се отдръпна, когато Тони залитна, а после се свлече на колене.
И тогава…
Това, което последва, щеше завинаги да остане като кошмар за Чеси. Дълго време споменът за трагичната развръзка не напускаше съзнанието й.
Най-напред дрезгавият истеричен смях на Андрю. Дивият му победен танц.
След това смайването му, когато се спъна в някакъв камък.
Следващите залитащи и несигурни крачки. Размахването на ръцете. Внезапното политане назад.
И накрая, тялото му, попаднало между въртящите се, огромни, бели крила на мелницата.
Чеси придърпа децата към себе си, докато блестящите остриета падаха надолу, непоколебимо следвайки своя път, задвижвани от тежащия тонове, добре смазан механизъм.
Удариха със смразяващ кръвта приглушен шум. Писък, а след това зловеща тишина. В полето алените като кръв лалета продължаваха да се полюшват на слънчевата светлина.