Поверявайки децата на приятеля си с каменното лице, Чеси се спусна към Тони. Лицето му бе сгърчено от силната болка, докато я прегръщаше.
— По дяволите! Никога не съм мислел, не съм си представял… — Чеси го усети да потреперва. — И те доведох тук, направо в капана му. За Бога, Щурче, можеш ли някога да ми простиш?
Чеси ласкаво прокара ръка по бледото му чело и отметна кичур непокорна, тъмноруса коса.
— Никога. — Гласът й се снижи до шепот. — Но ще ти давам възможност час след час, нощ след нощ да изкупваш вината си. О, това ти обещавам.
Пръстите на Тони се вкопчиха в нея.
— Ще се погрижа да изпълниш това свое обещание, любов моя. Като се почне от… — Той я пусна и стисна с двете си ръце окървавеното си коляно. Примижа от болка. — … от утре. — Довърши той.
След това падна безжизнен сред лалетата.
48.
— И твърдя, че ти си най-вбесяващият… Най-невъзможният пациент! Стой така, докато…
— Пих вече от тази гадна смес — лицето на графа на Морлънд доби войнствено изражение. Надменно вдигна тъмнорусата си вежда.
— Не ме гледай така, Тони Морлънд!
Графът скръсти ръце на гърдите си.
— Отдавна е време за лекарството ти. — Чеси се опита да избегне втренчения му поглед. — Трябва да…
— Целуни ме, магьоснице.
— Тони, престани или…
— Само една целувка. С удоволствие я заменям за една лъжица от отвратителния бълвоч, който се опипваш да ми натикаш в гърлото.
Чеси свирепо погледна графа. Бели бинтове обвиваха ребрата и рамото му, а той беше подпрян върху цял куп меки бели възглавници. След припадъка му при вятърната мелница в продължение на два дни той или спеше, или лежеше, унесен в дрямка.
Сега, на трептящата светлина на свещта, очите му бяха изпълнени с решителност.
— Но това е измама! Това е изнудване. Това е…
— Любов. Любов от пръв поглед — гласът на Тони беше тих и нежен. — Десет години вече, Щурче. Спомняш ли си? О, Боже, а аз помня. Луната хвърляше сребристите си мрежи върху залива. Ние плувахме до лодката, а водите бяха като гладка черна коприна.
Гърлото на Чеси се сви. О, да, и тя помнеше. Може би прекалено добре. И това караше ръцете й да треперят, краката й да омекват и да се подкосяват.
— Това беше много отдавна. — Постара се гласът й да прозвучи строго. Все пак той беше изтощен от раните си. Каква болногледачка беше тя, ако…
— Забравила си? — отново същото провлачено предизвикателство. — Не помниш онази нощ, когато доплувах до теб? Съвсем гол.
Чеси преглътна. Докато се суетеше с чистите бинтове, косата й падаше като тъмна завеса около лицето й. Промърмори нещо неразбираемо.
— Какво? Не те чух, Щурче.
— Казах, че може би си спомням бегло едно-две неща.
— Аха. Значи си спомняш бегло?
— Може би — поправи го тя педантично. Ръцете на Тони обвиха кръста й. Придърпа я към себе си.
— Какво пра…
Ръцете му я притиснаха още по-здраво. Секунда по-късно тя тупна на леглото до него, а коприненият й пеньоар се разстла около нея като блестящо езеро от течен аметист. Едновременно с това той зарови пръсти в косата й.
— Тони, спри! Не бива!
— М-м-м-м… Не бива ли…
— Но, ръката ти!
— По-близо, Щурче.
— Не! Кракът ти!
— Кой крак?
— Този, който ужасният мъж почти раздроби с куршума. А сега ме пусни преди…
Единственият му отговор бе безмълвното разхлабване на колана на пеньоара й. Преди Чеси да се усети, синята коприна се плъзна надолу по раменете й.
— Не искам, чуваш ли? Това е лудост. Безотговорно е! То е…
— Ах, Щурче, как обичам да ми говориш така.
— Как?
— Възбуждащо. Съблазнително. С неприкрита страст.
— Нищо подобно не правя! — Чеси се опита да стане. При това движение тъмната коприна оголи белите й, сякаш изваяни от слонова кост, гърди.
Морлънд простена.
— О, Боже, колко си красива. — Очите му потъмняха, замъглени и сини. Те напомниха на Чеси хималайския тюркоаз, който нейният баща й беше подарил.
— Недей, Тони. Не можем…
Той сякаш не я чу.
— Толкова си хубава. Толкова сладка. Същата като тогава, в лунната нощ. Гледах водната капка как се спуска надолу, точно тук, знаеш ли?
Чеси потръпна, когато пръстите му се плъзнаха по голата й гръд.
— Мислех, че ще умра, ако не мога да те докосна повече така. — Гласът му беше дрезгав. — Мисля да го направя сега, Щурче.
— Т-Тони. О, моля те… — Чеси някак не успя да изрече онова не, което знаеше, че трябва да произнесе. После, когато дългите му пръсти намериха нежното, чувствено зърно, дъхът й спря.