— Казах, упорито малко създание, че ще съжаляваш за това. Дълбоко ще съжаляваш, обещавам ти. Ще те тормозя, докато можеш да изпишеш всяка дума във всяка моя книга от цялата библиотека. — Ръката му обви копринената топлина на гърдата й и го полазиха тръпки.
— Нима? Предполагам, че това ще означава всекидневни упражнения под твое наблюдение. — Очите на Чеси се съсредоточиха върху устните на Тони. — Лично… наблюдение. За да си сигурен, че съм научила всичко, което имаш да ме научиш…
Докато говореше, Чеси леко помръдна, а копринената пола на пеньоара се плъзна още по-надолу по нежните й бедра.
Сега единствено тъмният пояс я покриваше.
Той се виеше по тънката й талия, през нежната й голота, и я правеше неописуемо съблазнителна.
Морлънд затвори очи и се помоли за търпение. Или ако не търпение, то поне малко здрав разум.
— Това е единственият начин, по който ще сте сигурен, че съм научила всичко, нали милорд?
Очите й продължаваха да гледат невинно, но гласът й бе дрезгав и пълен с копнеж.
— О, Боже, жено, ще ме подлудиш! Бях в по-голяма безопасност при Саламанка срещу наполеоновите voltigeurs.
— Дълбоко се надявам, че не е така. — Чеси се усмихна леко, усещайки мъжествеността му да се докосва до нейното бедро. — И мисля, че и вие желаете същото, милорд. Независимо от всичките възражения.
— Чеси, някой ден…
— Защо не сега?
— Винаги ли си толкова упорита, жено?
Чеси му се усмихна.
— Това „да“ ли е или „не“, любов моя?
— Не съм сигурен. Опитвам се да реша дали да те целуна или да те плесна?
— Да ме целунеш звучи доста по-примамливо. — Чеси нежно придвижи крак по бедрото му. Усети издайническото потреперване на Морлънд, последвано от невероятното напрежение. — Защото аз вече започнах уроците си. — Тя му се усмихна гордо. — Елспет ме учи.
Морлънд завъртя очи.
— Елспет? Господ да ни е на помощ.
— Виж, нахален невернико. — Прехапвайки устна от усилието да се съсредоточи, Чеси се наведе напред и започна да очертава букви по бедрото на Морлънд.
По някакъв начин, независимо от огъня, който пламна в него при нейния досег, графът успя да се въздържи и да не проговори. Наблюдаваше лицето й, много сериозно при изпълнение на задачата.
Това бе лице на борец. Лицето на някой решителен, упорит и безкрайно жизнен човек. Гледката го накара да отправи безмълвна молитва на благодарност към небесата, че са я запазили през последните няколко изпълнени с опасности седмици.
В следващия миг изтръпна, когато осъзна какво точно пише върху голото му бедро.
ОБИЧАМ Т…
Не я изчака да свърши. М-то бе обърнато наопаки и Т-то бе криво, но това бяха най-красивите букви, които Тони някога бе виждал.
Чеси бе плътно стисната в прегръдките му преди дори да осъзнае какво става.
— Правилно ли го написах? — Очите й бяха влажни от внезапните сълзи.
Тони улови трепета в гласа й и това го накара вътрешно да страда. Вдигна ръчичката й до устните си.
— Идеално, любов моя. Самият аз нямаше да го направя по-добре. Разбира се, с радост бих опитал. Е, може би на едно друго място, ако искаш…
— Сигурен ли си, че правилно го написах? — Тя прокара несигурно пръсти по бронзовата кожа на рамото му. — Толкова ме е срам. Така се смущавам. През цялото това време да не се науча да чета. Все се страхувах, че някои ще разбере. — Тя погледна нагоре към него. — Значи ли това… Все още ли…
— Те обичам? Напълно. И нещо ми подсказва, че съвсем скоро ще четеш по-добре от мен.
— Значи за теб няма значение? Не те тормози, че не мога…
Простенвайки, Тони я придърпа към себе си.
След това я накара да замълчи. Авторитетно. Властно. Устните му бяха силни и ясни, но ръцете му бяха нежни, пълни с чудна ласкавост, откривайки нейната страст.
Плъзвайки крак до нейния, Тони безуспешно се опита да прикрие гримасата от болка.
— О, не… Да не би крака…
Той кисело се усмихна.
— Опасявам се, че да. Май… май ще се нуждая от малко помощ, Щурче.
Чеси го повали обратно на леглото. Тялото й се отпусна върху неговото.
— Така ли?
— Точно, така. — Притвори очи, докато Чеси продължаваше бавно и разтопяващо да завладява тялото му. В този момент героят от Саламанка изведнъж разбра: да показваш известна слабост от време на време не било толкова лошо в крайна сметка.
Особено когато резултатът бе такъв. Изведнъж се намръщи.
— Чакай малко, палавнице. Кой кого съблазнява тук?
— Бих казала, че по равно, милорд. — Чеси се смъкна надолу, бавно, безжалостно привличайки го към своята топлина.
Морлънд напълно застина. Капчици пот избиха по челото чу.
— Добре ли е?
— Ъ-ъхъ.
— А така?