След малко момиченцето нервно запристъпва от крак на крак. Все още подсмърчайки, тя се изтръгна от прегръдката му и се надвеси над стълбата.
— И-и-искам да си ида у дома.
— Внимавай с тия стъпала — предупреди я брат й, готов да се притече на помощ.
Ала Джеръми умишлено не бързаше, прибирайки останалите камъни в омачканата платнена чанта. Когато свърши, по бузите му личаха само следите от сълзите.
Залязващото слънце бавно потъваше сред злато и пурпур над изящните кули на „Сейнт Пол“.
Седнал в дълбокото кресло пред слънчевия прозорец, херцогът на Уелингтън сплете пръсти и обърна лицето си, с горд орлов нос, към двамата мъже, разположили се срещу него.
— Проклета работа. Понякога си мисля, че цялата държава се разпада. Бунтове и безредици. Никакво уважение към институциите. — Херцогът въздъхна. — Държавата ни се променя, запомнете думите ми. И нещо ми подсказва, че новата държава изобщо няма да е по вкуса ми. А и тази мръсна история с Китай. — Бръкна в джоба си, измъкна плътен пергаментов лист и ядосано го размаха. — Видяхте ли това?
Морлънд поклати отрицателно глава.
— Писмо от самия Небесен син до крал Джордж III. Току-що го получих.
Проклинайки, Уелингтън се приведе и зачете на глас с нарастваща ярост:
— „Небесното царство владее всичко. Синът на небето не се нуждае от странните ви изобретения. Нито желаем продуктите на вашата държава.“
Суровото лице на Уелингтън почервеня от яд.
— И сякаш това не е достатъчно, та старият деспот добавя следното: „Подчинете се. Само пълното покорство ще осигури хармонията и благоденствието, което желаете.“ — Уелингтън бавно смачка листа на топка. — Този глупак има ли представа с кого разговаря?
Морлънд благоразумно замълча.
Имаше ли смисъл да напомня на Уелингтън, че китайците са владеели и управлявали могъщата си цивилизована империя векове преди първите римляни да стъпят в Британия и да бъдат посрещнати от нарисувани със синя боя диваци? Че китайската армия е държала в подчинение половината свят, а китайската флота е кръстосвала океана чак до Африка?
Ала Морлънд не каза нищо. Не си струваше да си хаби думите на вятъра.
Той просто изчакваше.
Най-накрая херцогът вдигна чашата си.
— Да пием за зловещия ти план, Тони. И да се молим на Бога да успее. Вече загубихме толкова храбри мъже в Испания и Португалия. Не бих искал да губим повече.
Херцогът свъси вежди над чашата, надигна я и я пресуши на един дъх.
— Боже, как се променя Англия. Всички тези адски машини, бълващи пушек и трясък, плюещи ненужни стоки, които хората дори не могат да си купят. По-рано не беше така. Северни богаташи, граждански безредици. Да ме убиеш, ако разбирам какво става. А се боя, че неприятностите тепърва предстоят.
Тримата мъже замълчаха, спомняйки си ужасите на войната. И сега, макар мирът да бе сключен, вълненията продължаваха.
Блесингтън допи питието си и се облегна назад.
— Каква е следващата ни стъпка?
Морлънд се загледа в кристалната гарафа до ръката на Уелингтън. Тя му припомни за студените дефилета и мразовитите испански утрини. За дадените и неудържани обещания.
Спомени. Всеки по-горчив от предишния…
Когато Морлънд вдигна очи, те бяха по-ясни и по-прозрачни от кристалната гарафа.
— Има едно-две неща, които не споменах пред останалите. Трябва да ги чуете сега. Дори да получа книгата — а пред вас двамата трябва категорично да подчертая, че засега това е само вероятност, — ще разполагаме с твърде малко време, за да осъществим мисията си. Както знаете, дипломатът Амърст току-що се завържа в Англия, без да постигне успех пред императора относно търговските ни позиции. Но представители на двореца са намекнали, че императорът може да стане по-благосклонен, ако получи книгата на насладите. Всъщност дават ни три месеца да открием шедьовъра и да го върнем на императора. Ясно ви е, че ако не побързаме… — Нямаше нужда да продължава.
Уелингтън тежко се отпусна назад. Пръстите му забарабаниха по глобуса до прозореца, а той загледа синьото петно, отбелязано като Китай.
— Ако все още тази книга съществува, трябва да опитаме. Така или иначе, ще си осигурим свободната търговия с Китай, но предпочитам това да стане по мирен път.
Пръстът му бавно проследи криволичещия контур на бреговете, след което се премести върху сушата и спря на императорската столица Пекин.
— Планът ти може да се окаже гениален, Тони, но каква е вероятността да откриеш книгата? И как ще я познаеш, ако я откриеш? — Уелингтън погали глобуса. — Негово Небесно Величество едва ли ще остане доволен, ако му пробутаме някой фалшификат.