Алванли продължи да наблюдава тълпата безизразно.
— Може би знам нещо по този въпрос.
— Наистина ли? Е, къде е тази унищожителка на мъже? Бях сигурен, че ще бъде тук. В крайна сметка тя от години хвърляше мрежите си към Тони.
— Скъпи Реджиналд, защо не посмекчиш малко думите си.
— Ами това си е самата истина, за Бога. Знаеш го, както и аз го знам!
— Разбира се, че е самата истина, но трябва ли това да е причината, за да го огласяваш на половината общество, докато преминава покрай теб.
Облеченият в младежки костюм мъж се заигра с верижката на часовника си.
— Проклет педант, това си ти!
— Благодаря ти, Реджи.
— По дяволите, не го казах като комплимент!
— Нима? — Елегантната фигура го наблюдаваше безразлично. — Разстроен съм, че се налага да ти го кажа, Реджи, но възпитанието ти буди недоумение. — Изглади малка гънка на ръкава си. — Ще се погрижа твоите недостатъци да бъдат смекчени.
Сър Реджиналд промърмори нещо, след което се намръщи:
— Не мисли, че ще се измъкнеш с празните си приказки от отговор. Знаеш ли къде е тя?
— Далече оттук. Толкова далече, че да не може повече да те безпокои, приятелю.
Сър Реджиналд въздъхна облекчено.
— Имаше нещо тайнствено около тази жена. А сега, като се замисля… Какво ще кажеш за приказките, които дочух? Нещо за брата на Тони… Онзи, който загина миналата година при злополуката.
— А, имаш предвид Андрю? — Очите на Алванли станаха по-твърди. — Опасявам се, че не си в течение и на половината от историята, момчето ми. — И когато приятелят му се накани да зададе следващия си въпрос, той се загледа към моравата. — Да, наистина е време да поднеса почитанията си на херцогинята. А що се от нася до скъпия ни Уелингтън, страхувам се, че трябва тактично да му се подскаже да подбира по-внимателно връзките си.
Зад гърба му сър Реджиналд въздъхна тежко и сви недоволно рамене. Ясно беше, че повече през този ден няма да получи никакви отговори.
— Прекрасен ден. Да, наистина прекрасен ден. И великолепна церемония. Най-хубавата, на която някога съм присъствал, всъщност. — Херцогът на Уелингтън потупа ръката на херцогинята и се наведе почтително. — Впрочем, благодаря ти, че ме спаси, Амелия. Онази жена е истинска акула. — Той погледна към веселата тълпа. — А, ето го и виконт Рейвънхърст с прекрасната му съпруга. — Той кимна към двойката.
Виконтесата изглеждаше особено представителна в роклята си от зелен атлаз, която подчертаваше буйния огън на косата й. Уелингтън дълбоко се поклони и й предложи ръката си.
— Ако някога се уморите от този безжизнен стар морски вълк, уведомете ме, скъпа моя. Ние, войниците, сме далеч по-жизнени, нали разбирате?
Тес се усмихна.
— Двама от вашите офицери току-що ме убеждаваха в същото, Ваша светлост. Явно това съперничество с флотата датира доста отдавна. — Тя се усмихна. — Но то е част от английския ни характер, предполагам. Ако и с враговете си се биехме със същата непримиримост, с която се караме помежду си, щяхме да сме непобедими.
Херцогът така гръмко се изсмя, че хората започнаха да се обръщат към тях.
— Проклет да съм, ако не е точно, скъпа! — Той кимна към виконта. — Пази я, Рейвънхърст. Такива като нея не бива да попадат в ръцете на врага.
Сините очи на бившия морски офицер лениво се усмихнаха.
— Ще се постарая, Ваша светлост. А и храня надежда, че задачата ми скоро ще стане по-лека.
— О, така ли? Защо?
Виконтът дари съпругата си с похотлива усмивка.
— Защото засрамената ми съпруга, която ме гледа така разгневено в момента, е бременна.
— Дейн — Бузите на Тес станаха алени.
— Е, така си е, скъпа, и аз много се гордея с това!
— Точно така трябва да се чувстваш, момчето ми.
Уелингтън се усмихна благосклонно на двойката.
— Имаме нужда от още юначни синове, които да се наредят под английското знаме.
Тес се усмихна.
— Извинете, но какво ще стане, ако този хипотетичен син реши да се посвети на морска кариера? Или още по-лошо, ако този хипотетичен той се окаже тя?
— Не искам да кажа, че жените нямат своя дял, скъпа. Както и флотата. Но първо трябва да се научат къде им е мястото.
Веждите на Тес леко се вдигнаха.
— И кой по-точно трябва да си знае мястото, Ваша светлост — жените или флотата?
— Ами и двете, разбира се.
Като видя очите на жена си да припламват, виконтът побърза да се намеси:
— Непрекъснато й повтарям, че трябва да си почива повече сега.
— Ха! Чувствам се отлично. — Тес погледна към херцогинята за подкрепа. — Нали не сте привърженик на подобни отживелици, Ваша светлост?