Настроен философски, Морлънд спря минаващ прислужник и постави в джобовете си две гравирани кристални чаши и бутилка изстудено шампанско.
Нетърпеливо се усмихна. Истината бе, че знаеше пряк път, който Чеси надали бе открила. Пъргаво се запъти към стената от храсти, където потъна.
Захили се, когато изскочи пред нея. Хвана я тъкмо преди да свие встрани.
— А сега, лудетино, ще си платиш скъпо и прескъпо! — Хвана я през кръста и я затегли към дърветата насред лабиринта.
— Тони? Къде ме водиш?
— Ще видиш.
— Тони, спри веднага. Искам да знам.
Съпругът й я дръпна зад старо брястово дърво точно в момента, когато херцогинята прекосяваше билото на възвишението, следвана от херцог Уелингтън и двама офицери.
— Мога да се закълна, че ги видях тук само преди секунди — казваше възрастната жена. — Тони защо ме избягва?
Уелингтън хвана херцогинята подръка и я поведе обратно към гостите.
— Може би, скъпа Амелия, младите искат да останат сами. Новобрачните двойки понякога изпитват това желание, не знаеше ли?
Докато я отвеждаше, все още протестираща, херцогът се обърна и се загледа към мястото, където Тони и Чеси се криеха. Тони подаде глава и херцогът му намигна заговорнически.
— Сега разбирам защо е победил при Уотерлу — промърмори Тони. След това хвана Чеси за ръка и я повлече към прясно окосената ливада, където слънчевата светлина танцуваше между тревите.
Най-после Тони спря. Пред него имаше огромно дъбово дърво. Около дънера се извиваше спирала от дървени стъпълца, водещи към елегантна къщичка в короната.
Чеси бе поразена от огромните размери на дървото. Аметистовите й очи се разшириха.
— Това не е…
Морлънд наблюдаваше лицето й. След това тя се засмя.
— Това не е ли горската къщичка на Елспет и Джеръми?
— Те много настояваха да те доведа тук, любов моя. Елспет смяташе, че няма да искаш да прекараш тази нощ много далеч от дома. И според нея, това е най-добрият начин да ти кажа „Добре дошла“ в Севъноукс. На място, където можем да сме съвсем сами.
Чеси рязко си пое въздух.
— Тони, не си й казал, че… Ами за…
— Разбира се, че не. Но понякога ми се струва, че това петгодишно момиченце е като зряла жена на петдесет! Какво друго да си помисля, като гледам как командва онзи хлапак Барнаби. А момчето направо я боготвори. Напомни да не забравя да накарам Уитби да открие родителите му. — Той се намръщи. — Но може би… Ако не ти се нрави къщичката на дървото…
— Идеята е чудесна! Колко умно го е измислила Елспет.
— В такъв случай, след теб, любима. Бих те пренесъл на ръце през прага, за да спазим традицията, но май няма да успея, защото прагът е на петнадесетина метра от земята — усмихна й се накриво.
Чеси разбра, че в този момент си мисли за коляното, което щеше да остане осакатено завинаги.
Нежно прокара ръка по бузата му.
— Каква традиция да спазваме в тази абсолютно нетрадиционна обстановка, любов моя — прошепна тя.
Мускулче заигра на челюстта на Тони. Хвана ръката й и я поднесе до устните си.
— Някой ден може и да проумея с какво съм заслужил жена като теб, сърце мое. Но дотогава… — Хилейки се дяволито, той бръкна в джобовете си и измъкна бутилката и чашите.
— Никога нищо не забравяш, разбойнико!
— Никога, скъпа моя! — Поклони й се. — След вас, мадам.
Чеси прихвана огромните атлазени поли. Очите на съпруга й потъмняха, щом видя показалите се бели бедра и жартиерите с цвят на праскова.
От възвишението се чу шум.
— Бързо — подкани я Тони.
Чеси започна да се изкачва нагоре, а бухналите бели поли и дългите дантелени ръкави се развяха, огрени от слънцето.
Понесен от порив на вятъра, белият атлаз се изду, затанцува около лицето му и погъделичка Тони по бузата. Ръководен от дяволит импулс, Тони леко се наведе и пъхна глава под полите й.
— Боже Господи, какви са тези дантелени работи, които си сложила, жено?
Чеси му се изсмя отгоре.
— Това, мили съпруже, са дълги долни гащи.
— Само не ми казвай, че си възприела тази чуждестранна мода? Тя е направо скандална!
— Така ли? — Лицето на Чеси бе самата невинност. — Тес ме уверяваше, че са много шик. Донесе ми ги от Париж. Ти знаеше ли, че тя се е занимавала с контрабанда! Дори ми каза, че ако обещая да съм много внимателна, ще ме вземат с Дейн, когато…
— Само през трупа ми! — изръмжа Морлънд. — Явно ще трябва да поговоря с Дейн. Тази жена плаче за здрава юзда. Не искам и да чувам как те въвлича в подобни безумни приключения. Сякаш пък на теб ти е нужно окуражаване.
Белият атлаз отново се повдигна и покри лицето на Морлънд.
Той отново пое дълбоко въздух.
— Долни гащи! О, небеса, те са… почти невидими, украсени с всичките тези дантели. — Гласът му ставаше все по-пресипнал.