Морлънд напълни чашата и й я подаде.
— Започвам да се досещам — промърмори той.
Чеси изглеждаше объркана.
— Има и други глави. За готвене например. Ето рецепта за задушени бузи от вол. Друга за мариновани езици. И една за баница с раци.
Морлънд сграбчи книгата и я метна в ъгъла.
— Уверявам те, че не искам баница с раци, скъпа — декларира той сериозно. — Не искам всъщност нищо. Нищо освен теб.
— Но… — Чеси се освободи от прегръдката му. — О, виж. Херцогът на Хоксуърт ни е дал втора книга. — Тя присви очи, за да прочете написаната на ръка бележка. Озаглавена е Парфюмираните Градини. — Внимателно произнесе сричките. — Никога не е била превеждана, но… Каза ми да не я отварям, докато ние… Докато ти не…
Лицето й пламна.
Тони започна да се усмихва.
— Така ли? Тогава, хайде, отвори я. Защото само след минута аз със сигурност ще…
Чеси погледна надолу, за да прикрие смущението си и бързо отвори книгата.
— Чудесни цветове. И толкова хубава златна корица. — След това гласът й затрепери. Очите й се разшириха. — Но това е… Искам да кажа те…
Прелисти страницата. Тони се усмихна похотливо.
— Искаш да кажеш, че много прилича на нашата книга на насладите? Която в момента е на път за Китай. И добре че се отървахме от нея, ако ме питаш. Надявам се само нашият пратеник да може да я опази от Триадата. Но стига с държавните проблеми!
— Какво? — Чеси сякаш не го бе чула. Намръщена, тя изучаваше двойката на страницата пред нея.
Обърна книгата настрани. Обърна я наопаки.
Накрая главата й се килна на една страна.
— Но, Тони, как го правят това?
— Много внимателно, любов моя. — Съпругът й с нежно движение измъкна от ръцете й обкованата със скъпоценни камъни книга и я метна настрана, а след това придърпа Чеси върху себе си. — И подозирам — с много практика.
Сините очи на Чеси заблестяха.
— Бихте ли искали да… започнем с практиката, милорд? С мен?
Морлънд простена. Първо това скандално бельо, след това — съблазнителен парфюм, а сега и този еротичен наръчник. Той поклати глава.
— Нещо ми подсказва, че животът с теб може да бъде всякакъв, само не и скучен, Щурче. А сега — стига приказки.
Чеси отпусна глава назад.
— Защо?
— За да мога да те целуна, разбира се. И за да започнем най-сетне с практиката.
Чеси го дари с най-съблазнителната си усмивка. Роклята се смъкна от раменете й.
— Скъпи мой, мой завинаги — пророни тя дрезгаво — мислех си вече, че никога няма да започнем.