Очите на Морлънд се сведоха към изящните хълбоци на жената, които се очертаха за миг под мръсните поли на дрехата й.
А може тя и Джеймс Камърън имаха по-интимни отношения. Може би тя…
В този момент момичето яростно атакува.
— Изобщо не си се променил, нали? Все така си угаждаш! Все същият хитър използвач!
Юмрукът й отново се стовари, този път върху рамото му.
Морлънд съсредоточи поглед върху заплетените къдри, върху изцапаните бузи и искрящите очи и се опита да разпознае плътния гърлен глас.
— Моля за извинение!
— Извинение? Няма да го получиш от мен, Тони Морлънд! Това няма да мине, защото вече знам всичките ти номера, грубиян такъв! И ако имаш поне малко ум в главата си — в което искрено се съмнявам, — ще изчезнеш оттук преди…
Грубиян? Знае номерата му? За какво говори малката лудетина?
Морлънд с ловко движение прехвана китката й, която прелетя край бузата му.
— Какви ги дрънкаш, жено? — Но в отговор получи само съскаща ругатня. Нежните й пръсти се свиваха конвулсивно пред очите му.
Тялото й потръпна, от изцапаното със сажди лице до стройните извиващи се бедра.
Неочаквано тя увисна безжизнена, като парцалена кукла, в ръцете му.
Морлънд я подхвана миг преди да се свлече на земята. Прегърна я през кръста и я притисна до гърдите си. Боже, колко беше лека!
И нежна.
И топла, особено до лакътя му, където се бяха долепили разкошните й гърди.
Пламенна и яростна допреди малко, сега жената бе само едно пухче в ръцете му…
Морлънд стисна зъби, когато бузата й докосна врата му и топлият й дъх опари кожата му. Усети странна топка в гърлото си.
Черната коса се разпиля върху страната й. Един кичур се стрелна покрай рамото й и се нагъна на черна панделка върху белия лен на ризата му.
И в този миг Антъни Ричард Лангфорд, петият граф на Морлънд, усети непознато досега желание.
Неописуемо. Сляпо. Диво.
И в същото време невероятно нежно.
Ала той не би направил нищо, за да го утоли. Честта не му позволяваше да се възползва от жена в подобно състояние.
Но, по дяволите, какво да направи, докато се съвземе?
Морлънд намръщено огледа безкръвните й страни с тъмни петънца от сажди по кожата.
Изведнъж дъхът му секна. Забеляза на дясната й китка малък белег с форма на звезда.
— Чеси? — прошепна той, без да може да повярва на очите си — Малката Чеси Камърън! Мили Боже, кога си пораснала толкова?
5.
Минаха секунди. После минути.
Чеси бавно идваше на себе си.
Лекичко се размърда. Нещо твърдо пробождаше ребрата й. Главата я болеше, гърлото й бе странно пресъхнало.
Тя внимателно отвори очи.
За миг небето над нея се завъртя в лудешки кръг. Тя премигна срещу тъмните облаци, прелитащи над главата й. Внезапно я обсипаха малки бели снежинки.
Странно, не очакваше сняг. В Макао никога не валеше сняг. Всъщност Чеси само веднъж беше виждала студените бели снежинки — в Китай.
Една снежинка кацна на устните й. Облиза я и свъси вежди, защото не се топеше. Нали трябваше да се топят?
Сбърчи чело. Май е по-студено, отколкото предполагаше.
Някой издуха белите снежинки. За миг те увиснаха във въздуха, после бавно се спуснаха към земята.
Жалко за цветчетата.
Цветчета ли?
Тя се опита да седне, но при движението й силна болка прониза главата й.
— Стига си се противила. Нося те вътре. Сигурно не искаш да те изпусна на стълбите.
Чак сега Чеси усети мъжката ръка на кръста си. Твърдите му мускулести гърди притискаха ребрата й.
Вдигна глава и срещна едни изумително сини, лазурни очи.
— Ти!
— Аз — бавно отвърна Морлънд. — Явно последният човек, когото си се надявала да видиш. Може би някой ден ще ми кажеш защо, Чеси.
Тялото на младата жена потрепери в ръцете му, страните й поруменяха.
— Пусни ме, дивак такъв! Мога и сама да вървя. Веднага ме пусни или…
Ала дългите му нозе не забавиха крачка. След малко тя се залюля над разнебитените стълби на задния вход на къщата.
Светът около Чеси възвръщаше обичайния си ритъм. До слуха й достигнаха виковете на уличните търговци и трополенето на преминаваща каруца. Тя бавно осъзна болката в китката и ребрата си, които бе наранила при опасното катерене миналата нощ. Ала най-силно усещаше топлината от ръката на Антъни Морлънд, обгърнала талията й, натиска на силното му бедро.
И независимо от това дали й харесваше или не, имаше нещо ужасно успокояващо в тази сдържана животинска сила.
Внезапно съзнанието й напълно се върна. Чеси едва не изкрещя от острата болка, която я прониза.