— Суидин ли се казваш?
— Да, Ваша светлост.
— Иди да донесеш малко бренди. И нещо за ядене. Бисквити или някакъв сладкиш.
Слугата смънка едва чуто:
— Май няма да мога, Ваша светлост.
— Защо, човече?
Онзи продължи да се помайва.
— Сигурно не ме подозираш, че искам да се възползвам от отсъствието ти? Та тя е почти в безсъзнание!
— Тъй си е — помръкна Суидин.
— Е? Донеси бренди и бисквити. Това ще възвърне силите й.
— Сигурно, Ваша светлост. И все пак не мога да ви услужа. Нямаме ни едното, ни другото.
Морлънд започваше да се чуди дали не е попаднал в Бедлам.
— Тогава донеси нещо друго, човече. И малко шери ще свърши работа. Или…
Чеси издаде слаб протестиращ звук.
— Не ми казвай, че и това нямате!
Суидин смутено вдигна рамене.
— Какво, за Бога, имате?
Високият слуга се почеса по главата.
— Почти нищо, да си кажа правичката. Няколко яйца. Малко брашно. Май и парче шунка.
Чеси се намръщи презрително, чула ругатнята на Морлънд.
Кухнята наистина бе опустошена, но те бяха в Лондон едва от месец и тя още нямаше представа как се води домакинство тук. Не можеше да си позволи прислуга.
А подлият търговец тази сутрин бе последната капка!
Пребледнялата Чеси потърка лявото си слепоочие, опитвайки се да разсее болката. Не помогна.
Неясно дочу залпа от поръчки, с които Морлънд обсипа Суидин. После — звън на монети.
Звукът накара очите й да загорят и тя подскочи:
— Как смеете! Не се нуждаем от парите ви! Кое ви дава право…
Широка и много силна длан легна на гърдите й и я върна обратно на дивана.
— Спри да се надуваш и остави бедния човечец да си върши работата.
— Не е толкова беден. Освен това е мой прислужник, а не ваш, така че бъдете добър да…
Вратата зад нея тихо се затвори.
— Суидин? Върни се, да те вземат мътните! Да не си посмял…
Пръстите на Морлънд натиснаха по-силно.
Изведнъж Чеси усети — наистина усети — твърдите длани върху ключицата си. Спомни си как тези ръце се плъзгаха по кожата на любовницата му, доставяйки й върховна наслада, от която не можеше да си поеме дъх.
Лицето на Чеси пламна и тя се замята. Всяка друга мисъл бе по-добра, само не и тази!
— Пуснете ме, грубиян такъв! Суидин! Върни се!
Морлънд сподави ругатнята си, когато ноктите й одраскаха бузата му. Безмълвно хвана китките й и ги притисна към дивана.
— Суидин явно е по-схватлив от теб. Къде е презреният ти баща? Не мога да повярвам, че е допуснал подобно падение. Божичко, Чеси, откога я карате така?
В отговор Чеси яростно се замята. След миг Морлънд я притисна с бедрото си. Чеси усети играещите му твърди мускули. Боже, колко е огромен. Горещ и твърд, и…
— Махнете се!
Тялото на Морлънд се стегна.
— Какво се опитваш да скриеш, Чеси?
— Да скрия? — сърцето й подскочи. — Какво бих могла да крия от вас?
— И аз си задавам същия въпрос. — Лакътят му леко се изви, гърдите му се наклониха напред. — Къде е той, Франческа? Да не би да проповядва в Британския музей. Или се е усамотил в Кралското географско дружество с приятелчетата си? За Бога, щом го намеря, ще го нарежа на парчета!
Лицето му изглеждаше като изсечено от гранит, очите — от хималайски тюркоаз. Чеси едва понасяше гледката. Франческа…
Колко мразеше това глупаво име! Не го бе чувала от години. Не и по начина, но който той го произнасяше.
Той често я наричаше с това име в Макао.
Понякога простичко и прямо, по приятелски, друг път раздразнено или с вбесяваща надменност и неодобрение.
Точно както преди миг.
Изведнъж Чеси си спомни и други случаи, когато бе разговарял така с нея. Когато я измъкваше от какви ли не каши, докато баща й беше зает с географските си карти или изследваше опасните китайски плитчини с разбитата си плоскодънна лодка.
Веднъж група рибари бяха решили, че чуждестранното момиче с теменужените очи е зъл морски демон, който краде рибата им. Морлънд ги разпръсна, когато тъкмо се канеха да я изпратят на дъното в чувал с тежък камък.
Тогава Чеси беше радостна да го види.
Няколко седмици по-късно един могъщ владетел от Кантон я видя да плува край лодката и реши, че я иска за дванадесета наложница. Него не можаха лесно да сломят, тъй като един от съветниците му заявил, че връзката му с безразсъдната девственица с теменужените очи ще го направи активен като двадесетгодишен момък.
Половин ден и цяла нощ Тони се мъчеше да го убеждава, че Франческа Камърън само ще навреди на сексуалната му мощ. Един от най-силните доводи бе, че тя не е девствена и че лично би могъл да свидетелства за неутолимите й желания в леглото, от които всеки мъж би се състарил преждевременно.