Погледнете ме, умело лъжеше Тони. Аз съм едва на петнадесет, но поради ненаситната страст на тази жена, само след седмица изглеждам почти на тридесет.
Отначало имаше изгледи планът му да успее.
Владетелят оглеждаше грациозното напълващо тяло на Чеси с гладни очи, заинтригуван от измислиците на Морлънд.
Но стана още по-страшно, когато онзи пожела да се убеди лично. Най-накрая Морлънд съумя да му внуши, че дори един допир би нанесъл непоправима вреда.
След десетина минути владетелят ги пусна и даже дари Тони с двадесет сребърни таела като благодарност за това, че го е спасил от такава участ.
Щом тръгнаха обратно към лодката, Чеси се поинтересува как е успял да докаже, че не е девствена.
Високият англичанин не й отговори.
Тогава Чеси запита какво означава „девственица“.
В отговор той само тихо изръмжа.
Цял следобед Чеси разпитва момичетата от близкото рибарско селце, докато в най-общи линии нещата й станаха ясни.
Следващата седмица тя отбягваше Тони, страшно смутена и притеснена, както можеше да бъде само едно момиче на петнадесет години.
Най-сетне той я повика настрана и й каза да забрави случилото се. Увери я, че толкова държал на нея, че не би жертвал приятелството им заради някаква си превзета и излишна скромност.
Освен това щял да си заминава след месец и искал да изживеят пълноценно малкото време, което им оставало.
През онова щастливо лято Чеси стана жертва на чара му. Месеците станаха два, после три. Ала не бе предвидила какъв ще е краят.
Колко скъпи бяха тези спомени…
И тогава дойде нощта, когато Тони се сблъска с нея. Както си лежеше и съзерцаваше съзвездията, блеснали като скъпоценни камъни по черното небе, той произнесе името й — с изненада, със сърдита нежност и… Може би със съжаление.
И тогава я целуна.
Само веднъж. Нежно и бавно. Сякаш я целуваше против волята си.
Дори сега Чеси си спомняше как сърцето й подскоци, как я опариха пръстите му, докоснали шията й.
Но най-вече колко жадувано й се стори това сливане на устни и езици.
И колко й се искаше да продължи.
Невинността й попречи да разбере кога целувката се промени, кога приятелският жест премина в нещо съвършено различно.
В нещо страстно и безразсъдно, мрачно, могъщо и загадъчно като среднощните течения под кила на лодката им.
И в този непредвидим миг приятелството им прерасна в необуздана страст. Морлънд грубо я притисна до пламналото си тяло. Пръстите му се заровиха дълбоко в косите й, докато езикът му буйно и жадно търсеше нейния.
И Чеси му отвърна. С инстинкт, по-стар от света. С жажда, отговаряща на неговата.
Ала целувката свърши преди да е започнала истински.
С груба ругатня Морлънд се отскубна от треперещите й пръсти и остана неподвижен в меката звездна светлина под топлия вятър на тропиците.
Лицето му бе сурово и бяло като платно.
На другия ден замина. Без обяснение, без думичка за сбогом.
А сърцето на Чеси сякаш се раздвои.
Закле се, че не ще му прости и не му прости.
Нито го забрави.
Цели десет години носеше спомена не защото искаше, а защото нямаше избор. Той бе неизличимо запечатан върху още неоформеното й девическо съзнание.
И сега този мъж бе отново тук, със същия безгрижен чар, със същата дяволска способност да я обърква и смущава.
И което бе още по-лошо — да я кара да се чувства като онова непохватно и наивно петнадесетгодишно момиченце.
Такава си и беше, каза си Чеси. Но не и сега!
Сега тя беше зряла жена, достатъчно силна, за да се справи за броени секунди с всеки мъж.
Тя опъна гръб и измери англичанина с поглед, в който вложи цялата си гордост, трупана през последните десет години приключения, от които можеха да ти се изправят косите.
— Вече никой не ме нарича Франческа, милорд. Ще ви бъда благодарна, ако не го забравяте. За вас съм мис Камърън.
В очите му припламна лукаво пламъче.
— Разбира се, мис Камърън. Бях забравил. Сигурно заради саждите по лицето ви. Или торбестата ви рокля. Не, ако се замисля, сигурно заради това как кълняхте и ругаехте търговеца на въглища.
— Да кълна! Аз никога не кълна, ах вие…
От устните на Чеси рукна порой от китайски думи, цветисто описващи предците на Морлънд до двадесет и трето коляно.
Морлънд я слушаше възхитен. Неговата Чеси винаги се е справяла прекрасно с ругатните. Устните му се извиха в усмивка.
— Благодаря на Бога, че така и не научих добре китайски по време на престоя си там. Имам чувството, че от чутото ушите ми щяха да увехнат.
Този път Чеси не отговори. Изглежда умората наистина надделя. Пулсът й биеше едва-едва, на пресекулки, не й достигаше въздух.