Гръм и мълнии! Имаше нужда единствено от храна и от малко почивка. Беше станала преди да се зазори, за да проучи следващата къща, в която трябваше да проникне и явно бе изтощена.
Всъщност това бе къщата на Морлънд.
Когато се върна у дома, трябваше да обсъжда някакви сметки със Суидин, сетне да разпита няколко местни хлапаци за навиците и особеностите в домакинството на Морлънд. И накрая — да избере един натруфен златен часовник и парче фин камгарен плат за подарък на един приятел на баща си, висш държавен служител и запален антиквар в Кантон.
А пък и сцената с подлия търговец! Разбира се, че бе платила последната си сметка, но той подуши колко бе уязвима на тема пари и настоя да предплати за още два месеца.
Да вървят всички по дяволите! Не желаеше да дължи нищо на Морлънд! Дори ако това означаваше да остане без въглища за готвене, без вода за пиене, без дрехи, с които да покрие зъзнещото си гладно тяло…
Чеси се намръщи. Тази мисъл пък откъде се взе? Сигурно наистина не се е оправила напълно.
Над нея чертите на Морлънд се размазаха. Чеси премигна, когато суровото му, изсечено лице се сля с плуващите пред очите й цветни петна.
Ох, беше толкова странно…
Силна ръка обгърна шията й.
— Съвземи се, Щурче, нали няма пак да припадаш?
Дочула това забравено нежно обръщение, Чеси усети странен спазъм в гърлото.
— Разбира се, че… няма, презрян… дявол… такъв! Аз просто… просто…
След този последен неясен протест тя рухна на дивана и за втори път през деня светът престана да съществува за нея.
О, богове, това бе най-упоритата, най-невъзможната… най-подлудяващата го жена, която бе срещал.
Десетте години не бяха променили нищо, помисли си Морлънд.
Но бяха настъпили други промени, които Морлънд с върховно усилие се мъчеше да не забелязва.
Той внимателно вдигна хладната й ръка и напипа пулса.
Слаб, но равномерен.
Поклати глава, загледан в пребледнелите й страни. Тази жена е невероятна! Спасил я бе от нахалния негодник, търговеца на въглища, а за благодарност тя го нападна като дива котка!
А сега и това!
Какво от това? — дочу някакъв вътрешен глас.
Защо ще те допуска отново в живота си с отворени обятия? Ти знаеше какво вършиш, когато напускаше Макао. Чудесно знаеше и защо го правиш.
Можеше да се върнеш поне веднъж през всичките тези години. Можеше да намериш някого, по когото да изпратиш писмо и да се погрижиш тя да го получи.
Морлънд се намръщи.
Не бе направил нито едно от тези неща, разбира се.
Първо го сполетя болестта на баща му. После войната и всички неприятности с брат му и именията. Просто не му оставаше време и възможност за…
Лъжец.
Този път Морлънд не се възпротиви на подигравателния глас. Защото всичко бе вярно, разбира се. Спираше го страхът и ужасът, че ако я види отново, вече никога не ще може да замине…
Погледна надолу и видя, че пръстите му все още стискаха меките като кадифе китки на Чеси. И несъзнателно изписваха меки кръгове върху кожата й.
Мили Боже, нима е изгубил разсъдъка си?
Нима лудостта го завладяваше отново? Мърморейки ядосано, Морлънд пъхна обратно ръката й под завивката и скочи на крака.
Какво му ставаше? Та това бе просто Чеси. Чеси! Непохватната, слънчевата, напълно непредсказуема дъщеря на един стар и очарователен приятел.
Ала Морлънд не бе в състояние да откъсне очи от бледото чело, от черните дъги на миглите, засенчващи очите й.
От леките движения на гърдите й, едва загатнати под безформената рокля. Господи, тези гърди…
Все още помнеше нощта, когато я целуна за първи път и усети тяхната гъвкава, едва оформена заобленост.
Нощта, когато едва се удържа да не предприеме нещо повече от една целувка…
Морлънд ядно изруга и тръгна към вратата. Трябваше да направи и невъзможното, за да я забрави! Иначе отново щеше да се нахвърли да я целува, все едно дали е в съзнание, или не.
И само Бог знаеше какво би сторил след това.
6.
— О, небеса!
Кухнята бе точно толкова отчайваща, колкото Морлънд очакваше. Едната стена бе заета от стара готварска печка, покрита със сажди, а по пода бяха разхвърляни празни дървени щайги.
Морлънд ги разрита и отвори първия шкаф, до който успя да се добере. Една мишка изскочи и се шмугна в тъмнината.
Е, поне брашно имаше. Цяло чудо, но изглеждаше недокоснато от гризачите, както и от всички други неканени гости, които вероятно обитаваха помещението.
Морлънд бързо прегледа останалите шкафове и малкия килер.
Нямаше кой знае какво. Но не бе чак толкова страшно.
Странна усмивка заигра по устните му, когато запретна ръкави и оголи бронзовите си ръце. Нахвърли върху масата оскъдните количества продукти и се зае да разбива мляко с брашно в нащърбена глинена купа.