Високият слуга остави чашите и дръпна избелелите завеси. След миг слънчевата светлина заля стаята.
— Сега, ако не възразявате, мис Чеси, ще ида да подредя останалите продукти. Толкова са много, че май ще стигнат за цяла година. Жалко, че няма кой да ни ги сготви.
Без да дочака отговор, той нарами чувала, взе и останалото брашно и изчезна в килера.
Известно време Морлънд и Чеси не помръдваха. Погледите им се кръстосаха, дебнещи и напрегнати.
Изведнъж кухнята им се стори тясна. Изпълнена с тишина.
И с опияняваща интимност.
Морлънд пръв развали магията. Той грабна чашата с чая и се отпусна на стола срещу Чеси.
— Винаги ли си толкова вироглава?
— А вие винаги ли сте толкова груб? И толкова властен?
— Мисли какви ги приказваш. Баща ти може да е мошеник и нехранимайко, но едва ли би търпял собствената си дъщеря да има такъв речник и такова поведение.
— Вие знаете нищо за него! И какво ви засягат моят речник и поведение?
— Не ме засягат, и слава Богу. По принцип. Но когато си с мен, Франческа Камърън, ще се държиш като дама и ще се изразяваш прилично.
— Ау простете ми! Разбира се, че трябва да съм благоприлична и покорна. Само вие, мъжете, можете да се перчите, да ругаете, да се веселите. И да хойкате с безсрамни същества, които примират от едно ваше докосване!
Чеси се сепна и тихичко възкликна. Кой демон я накара да изтърси това?
Морлънд се приведе напред с присвити очи.
— Какво, по дяволите, имаш предвид?
— Ни… нищо.
— Хайде, хайде, сладка моя. Такава жлъч не може да няма причина.
Чеси го изгледа гневно.
— Говоря по принцип. Всички англичани, които видях, се държат по този начин.
— Така ли? — Морлънд се облегна на стола и, отпи от чая си. Очите му още повече се присвиха. — Предполагам, че си видяла много такива.
— Достатъчно — последва мрачен отговор. Сапфиреният поглед на Морлънд измери Чеси над ръба на чашата.
— Хайде, момичето ми, аз съм наясно защо си в Лондон.
Чеси стоически издържа погледа му.
— Това абсолютно не ви засяга.
— О, напротив. Особено след като и двамата знаем, че баща ти е на мили далече оттук.
Пръстите на Чеси стиснаха чашата.
— Нищо подобно! Просто не е вкъщи в момента. — По дяволите, защо не се бе подготвила за такъв въпрос?
Тя небрежно махна с ръка.
— Познавате баща ми. Никога не се задържа дълго на едно място. И сега е… зает. Търси средства за нови експедиции. Няма да го познаете, стегнат и изискан в новия си редингот и лъснати ботуши. Да, обикаля от сутрин до вечер. Знаете колко е неуморим. И без това не може да ни помага в домакинската работа.
Очите на Морлънд блестяха като два сапфира.
— Лъжеш, Щурче. Винаги си била като отворена книга за мен. — Гласът му бе нисък и възглух. — И ти го знаеш.
Чеси потръпна. Само той използваше този прякор. Тя заби поглед в чашата си. Видя, че пръстите й треперят.
И тогава направи едно откритие, твърде неприятно.
Ужасяващо дори.
Когато бе петнадесетгодишна, тя обичаше този мъж безразсъдно, лудо, сляпо. Сега откри, че чувствата й са останали непроменени.
Но да бъде проклета, ако допусне той да го разбере.
Побутна чашата си и грациозно се изправи.
— Благодаря ви за навременната помощ, Ваша светлост. Храната беше… съвсем поносима. Но сега наистина трябва да…
Той мигновено скочи и заобиколи масата. Силната му ръка я сграбчи през кръста и я притисна до стената.
— Никъде няма да ходиш, Чеси. Не и преди да си ми отговорила. И този път се опитай да измислиш нещо по-смислено, вместо да ме залъгваш с глупави приказки. Джеймс Камърън никога не би дошъл в Лондон да ближе подметките на кралските търговци с надеждата да осигури средства за експедиция. И не би стоял в Лондон, без да ме потърси.
Пръстите му болезнено се забиваха в нежната кожа на талията й. Загадъчен и необясним блясък освети за миг очите му.
Той стисна зъби.
— Така че, говори, скъпа моя. Освен ако не искаш да те принудя да проговориш по друг начин.
7.
Чеси притихна.
В един миг на безумие си помисли да го покоси с бърз саблен удар. Светкавичен и ефикасен. Само след секунда той щеше да се гърчи на земята. Освен това споменът за болката и слабостта щеше да го тормози през целия му живот.
Чеси се навъси и отхвърли идеята си. Сведе поглед към краката му. Да, би могла да успее с бързина и изненада…
Ала топлината на бедрото му някак й пречеше да се съсредоточи и странно замайваше главата й.
Та това е само един мъж, нали? Забрави всичко и мисли за опасността!